Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2018 08:22 - Драган Тенев – чаровник до края на дните си
Автор: bojo12345 Категория: Други   
Прочетен: 1633 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 21.01.2018 17:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

               Безброй столични красавици осъмваха със сълзи на очи заради него
10 Юли 2013

                                                                                                image

Драган Тенев е роден в София през пролетта на следвоенната 1919 година. Зодия Овен. С две висши образования – право и философия. Съдия, адвокат, юрист, редактор, сценарист...

Дядото по майчина линия, на когото е кръстен, е герой опълченец от Освободителната война, “незаменим шегаджия и добряк” ще каже внукът в книга, посветена на него.
Бабата, пак по майчина линия, е една от първите български учителки - привързаността си към книгата успява да внуши и на своя внук.

Бащата Димитър Тенев е художник от стар сливенски корен Създава, по строгата преценка на сина си, и няколко “прилични” картини. Най-вече се занимава с пространствено оформление, дори е считан за един от основоположниците му у нас. Участвал е като художник в изготвянето на проекти за български парични знаци (бонове).

Майката, Ружа Драганова Тенева, е силистренка, известна повече с писателския си псевдоним Северина. Свои творби публикува още 16-годишна. През 1905 г. завършва историко-филологическия факултет към Парижкия университет – първата българка, получила диплома в Сорбоната А през 1914 г. в Женева завършва история и социология. Учителства най-напред в Ихтиман и там се запознава с поета Димчо Дебелянов. Дружбата им е сърдечна, но само приятелска – Ружа е дружка на голямата му любов Иванка Дерменджиева. Любопитното е, че в джобовете на убития поет намират две нейни писма. В края на Първата световна война тя се премества в София, пак е учителка. Омъжва се на 36 години и има само един син – Драган. Стиховете й са посветени на природата и на най-съкровените женски чувства. Има стихотворения, посветени на “моето дете”: Обичам те. Това е малко да се каже./ Ти си ми всичко. Чрез тебе виждам вселената... Синът й се прекланя пред нея: “Никога в живота си не срещнах повече друга такава начетена и умна жена като нея. И по-добра”. Посвещава й няколко книги. Тя е сред първите поетеси на България, наричана “нежната поетеса”. Първата си книга - “Сини върхове”, отпечатва на 44 години – стихове в проза. Корицата я изработва съпругът й. Смята се за създателка на този жанр у нас – “лирична проза”. Превежда от френски език, но знае още италиански, немски и руски.



image
Драган Тенев работи 25 години като авторитетен столичен юрист. И той като майка си издава първата си книга твърде късно, вече 42-годишен – “Малки разкази за велики хора”. Автор е на двайсет книги И все многотиражни, някои с по две-три издания. Негов почитател е изчислил, че общият им брой е към 1 млн. Особено ценни са неговите популярно написани книги за изобразителното изкуство – наше и чуждо.

             image   image

Например “Чудната история на изкуството”, посветена на родителите му - “на които дължа всичко добро в моя живот”. Тя има четири тиража, а четвъртият е от 60 хиляди. Или “Вечното зелено клонче”, получила национална награда. С не по-малък интерес са посрещнати спомените му ”Тристахилядна София и аз между двете войни”. Те внасят неповторим колорит и свежест в художествено-документалните четива за някогашната столица. Не могат да се преразкажат, но се запомнят завинаги, защото са необичайно съчетание от обществено значими и любопитно-пикантни моменти, случаи, епизоди, лица. Неведнъж той казва, при случай: Провървя ми на семейство и среда, в които щеш-не щеш придобиваш огромни енциклопедични познания и широка култура. Веднъж, вече поотраснал юноша, малко неуместно пита баща си защо е трябвало като дете всяка вечер да го мъкнат със себе си в кафенета и ресторанти. Баща му, не без огорчение, му отговаря: “Мъкнахме те с нас не само по кафенета и ресторанти, но и в операта, по театри, по концерти и дори на художествени изложби, за да свикнеш от малък с онова, което се нарича духовен живот на един народ”.




image
Драган Тенев неизменно впечатляваше събеседниците си именно с това, както и с неизтощимата си бодрост и несекващо сладкодумие. Още като дете родителите му вдъхват един естествен пиетет към жената. Това по-късно се превръща във възпитание, в културни жестове, в изисканост и внимание в присъствието на дами. Представителките на слабия пол добре познаваха неговото шумно и възторжено кавалерство и въпреки че в него различаваха шлифованата му галантност, приемаха го с удоволствие и за настроение. Никога не се притесняваше да признае гласно и публично, че обича дома и съпругата си Надя. На Надя посвещава три книги – “За нашите 27 години”, после за общите им 36 години и накрая – за 45-те години брак. Особено силна е обаче любовта към единственото им дете, дъщеря му Северина (името й идва от писателския псевдоним на майка му). Той си признава, че е зачената с много любов: “Заобичах я още като я замислихме с майка й, спонтанно. Аз се бях записал доброволец за фронта, от казармата се отбих набързо у нас и ей така, както си бях с войнишките дрехи и ботуши... Защото жадно исках да я имам, защото за първи път напусках София, без да съм сигурен, че ще се завърна жив!”.

Дъщеря му, неговата любима Севка, умира твърде млада, но вече бе утвърдена талантлива актриса. Нейното име стои на първата страница на няколко негови книги, включително и в последната: “Писма до Северина или малки разкази за голямото изкуство”. После Драган Тенев губи и съпругата си. В очите му заседна трайно тъгата: “Всичко, всичко съм имал и имам. Няма ми ги най-свидните хора”, казваше той и човек можеше да го види всеки ден как обикаля улиците около Военното училище или седи самотен в някоя сладкарница на ул. „Иван Асен ІІ”.

Своята потиснатост и усещане за самота той прогонваше с писане на книги и документални сценарии, с участия в популярни телевизионни предавания. Почина през 1999 г., 80-годишен. Наскоро след смъртта му някои вестници съобщиха, че домът му е обран. Но дори ако от този фамилен дом на ул. “Иван Асен ІІ” № 16 са откраднати ценни картини, редки книги и албуми, както и други антикварни ценности, в библиотеките останаха написаните от него книги.


                              image


А в паметта на софиянци – неговият бодър глас и винаги елегантна фигура, безукорните му маниери, смайващите му познания, чувството му за хумор.

п.иванова

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/article/34933



Гласувай:
7



1. kvg55 - bojo12345,
20.01.2018 10:50
Наистина беше забавен и чаровен, макар че го познавам само от телевизора.
цитирай
2. bojo12345 - на 1: kvg55, аз също съм гледал негови предавания по ТВ и съм чел спомените му.
21.01.2018 17:50
Хубаво е, че книгите му бяха издавани и можеха да се купят - има какво да се научи от тях. Ерудицията и перото на майстора не се забравят - затова и с този пост искам да напомня на читателите за един обаятелен човек. Поклон!
цитирай
3. batogo - !!!:))) Поздравления за посвещението, приятелю!
23.01.2018 21:43
Мир на душата му и светла му памет на този свестен българин!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3628871
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18518
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031