Днес е неделя и това ме наведе на някои мисли свързани с този ден.
Неделя - не дела - без дела - почивен ден.
Понеделник - посленеделя - следнеделник
Вторник - втори ден
Сряда - среден ден
Четвъртък - четвърти ден
Петък - пети ден
Събота - ????
От названията на дните в седмицата става ясно, че неделята е последния седми ден с който завършва седмицата.
"И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил."
Първо си помислих, че неделя влиза като название за седмия ден от седмицата с христянството, обаче въпреки не добрата си религиозна подготовка някакви откъслечни спомени от библията ми говореха, че нещо не е така. Проверих и се оказа, че според свещеното писание седмия ден е събота.
"Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог."
Получава се някакво недоразумение поне за мен. За нас съботата е шести, а не седми ден от седмицата, което на практика означава, че нарушаваме една от десете божи заповеди - "Помни съботния ден, за да го светиш". Освен това поне за мен събота е название необяснимо на български език, което го прави привнесено от някъде. Логично е да е привнесено с налагането на христянството, но необяснимо е защо съботата не е намерила точното си място в седмицата - като седми почивен ден?
Казаното до тук ме навява на мисълта, че днешните названия на дните в седмицата се използват непроменени в българския език още преди налагането на христянството. С христянството може би се прави опит за налагане на нови названия на дните, като съботата да стане седми ден, но това така и не се получава.

Друго интересно свързано с неделята е това как "неделя" се използва в руския език.
Смисълът на неделята в българския вече обясних, в руския език "неделя" не е название на ден от седмицата, а означава - седмица.
На руски седмия ден (неделя) е - воскресение, а българското седмица, на руски е неделя.
Ще се върна отново на произхода на думата "неделя"
неделя - не дела - почивка, без работа, отдих
Вижда се, че в българския език неделята намира своето логично място като последен неработен ден. В руския език обаче, въпреки, че неделята присъства като название, логиката на самата дума се е изгубила. Освен разбира се ако руснаците поставяйки неделята като сборно название на всичките седем дни от седмицата не са имали точно това в предвид - да си почиват нон стоп:)
Руския, българския, како и всички останали славянски езици са произлезли от един по-стар общ праезик. В процеса на формиране на отделните езици те запазват огромен като обем общи думи, но често в отделните езици смисъла им се променя, за това е пример и думата "неделя".

Този постинг не представя отговори на въпроси и твърдения, точно обратното чрез него аз бих желал да намеря отговори на някои въпроси, така, че ще очаквам включване.
От кога се използват названията за дните в седмицата в българския език?
Обяснимо ли е названието "събота" на български, не е ли то по-късно привнесено в езика ни с христянството?
Защо съботата не намира мястото си на седми, почивен ден както е според светото писание?

Думата събота не е наша, най-вероятно е заета от нар.лат. sabbatum, или гр. sabbaton. Те от своя страна са заеети от евр. шабат -почивка (той почива).

Най-вероятно думата събота е наложена през Средновековието.

Думата седмица трябва да е много стара защото отговаря на санскр. саптаха-седмица ( от сапта-7).

Събота (Сабата,Шабата) е древно-Българска дума,идваща от името на бога Сава (Сабата= Савата,Савича). При езичниците тя е била почивен ден,затова името й означава също Свабада (Свобода,Свободен ден). Затова не случайно в религиозната литература свободният от работа ден е наричан "Събота на Господа" (Свобода на Господа)! Този "дребен" факт ни помага да видим откъде са взели религията си евреите и защо толкова са се стремели да заличат спомена за древната Българска религия.

"събота" има неясен произход и значение... Древните евреи явно са си имали други названия за дните...

А почивният ден е нарочно изместен при похристиянчването на езичниците,за да се обърка графикът им за честване на езическите светии и божества,както и да бъдат накарани да извършват дела,които са в разрез с дотогавашното религиозно верую (например да работят в свободния за езичниците ден). Легендата за "събота-свободен ден" обаче остава,понеже е била записана в еврейската библия (Стария завет),която християните не са можели да променят,понеже евреите не са споделяли техните опасения по въпроса.

тук не намирам логиката ти за вярна, защо им е на христяните да изместват почивния ден от събота в неделя, след като в светото писание той е определен - събота? Как биха мотивирали едно такова нарушение на завета? Освен това когато празниците на старите божества съвпадат с тези на новите, по-лесно се забравят старите и постепенно новите названия се налагат. Освен това ако предците ни са имали ден събота и той е имал смисъла на почивен седми ден, то тогава как да обясним неделята - не дело?

Езическата неделя е била в събота,по нея колобрите са ориентирали календара си,за да знаят в кой ден да честват боговете и светиите си. Но на някой от християнските събори явно се е взело решение това да се промени,за да бъде объркан графикът им и да бъдат накарани по-лесно да се откажат от езичеството. Трудно може да се посочи по-разумно обяснение от това,приятелю. Другият вариант е това решение да е било взето не от вселенския събор,а от някой римски император,чието решение е станало постоянно действащ постулат,както повечето решения на римски императори. Ако това е така,значи той е имал или същата,или някаква лична мотивация за своето решение.

събота на Господа - Съ-Бога... Може би така е по-правилно-събога, а не събота.

Дори и днес на грЪцки "сАвато" е названието на сЪбота. Това знам аз.

Много поздрави на всички "православни" "българи"! Айде сега се замисли и над имената на месеците, за да откриеш, че на 22 март е нова година.

Ами не ми е лесно да се замисля върху имената на месеците тъй като названията им не са обясними на български. Без да съм сигурен ми се струва, че са заемка от латински, има някаква връзка до колкото си спомням с римските императори. Естествено няма как да стигна и до извода, че 22 март е нова година, ако имаш информация, сподели я.

Напротив, този път щтапаров е прав. Принципно, в египетската, еврейската, римската "неделя" е първия ден от седмицата и обикновено е посветена на слънцето. То и затова Страстната седмица започва в неделя, въпреки че тук журналисти и тн все обясняват, че понеделник е първия ден от страстната седмица. Затова и самото Възкресение е в нощта на събота срещу неделя, а не на петък срещу събота, щото в събота е свещен ден и дори бог си почива тогава - т.е. не се работи, защото е грях. В някои държави продължава да се смята, че неделята си е първи ден от седмицата, независимо, че е почивен (говоря за християнски такива). Решението за това неделята да стане почивен ден е още от 321 г., когато, за да оправи бъркотията в различните начала на седмиците, породена от различните големи култове Константин Велики постановява това и така е и до днес! Въпреки, че постановлението му е общо за всички култове, които съществуват в империята, то е повлияно от християнството, което за да се отграничи от юдейския си корен и превръщайки се по неволя в антиюдейско още от І-ІІ век, за да покажат, че не са юдейска ерес и да не бъдат гонени като юдеите слагат почивния си ден в неделя. От своя страна, независимо, че е за всички, евреите продължават да си уважават и почитат съботата. По същата причина пък, като се появява исляма, за да покажат, че са "първородни" спрямо юдеите, те за почивен ден избират петъка и така си е и досега.

Що се отнася до името в българския език - то си идва от старобългарски "не деля" не правя нищо! От там отива и в другите славянски езици. Освен това точно от българския към други славянски езици отива и разбирането, че "неделята" освен ден от седмицата е и целия седмичен цикъл. До преди 50-60 г., а и сега възрастните хора по селата не ползват "седмица", а "неделя", но се счита за архаизъм за разлика от по-модерно звучащото и ясно описващо "седмица". Иначе, като първи ден от седмицата неделята е посветена на бога на слънцето и затова на други езици в името и има "слънце

Всичко антибългарско се изявава със своята антиправославност, понеже видно е, че единствената оцеляла през вековете българска държава е именно, покръстената в Православие от Св.Цар Борис I. За съжаление антицърковната пропаганда продължава да сее отровните си семена...

Търсиш ли под вола телета, може да намериш, каквото не си търсил...Това по принцип за изследвания, които практически са гадания. Човек рови ли се повече, отколкото му стига ума и реалните познания, почват фантазиите, привидно логичните изводи, които в крайна сметка му дават отговори шизофренни...По форумите се напълни с подобни изследвания. Навремето чат-пат се срещаше по някой чел повече от капацитета си, а сега с лопата да ги ринеш...

благодаря за полезната информация.
По моя край поне не съм чувал старите хора да използват неделя в смисъл на седмица. Ако си прав и до преди 50-60 години "неделя" се е използвало масово вместо "седмица", то думата "седмица" би следвало да е съвсем нова в езика ни, не е ли така? А тя нова ли е?

анонимен коментар. Одобрих го, но странно защо не се появи, затова ще отговоря на невидим тук въпрос (или по-скоро твърдение).
Това тук не е изследване, дори съвсем ясно съм написал, че не давам отговори, а поставям въпроси, така, че претенции за компетентност няма.

А, благодаря за одобрението. Ами четох някои от "компетентните" коментари, тях имам предвид главно...

Неделята, Воскресенье на руски, символично се нарича "Осмия ден". Символизира света на Възкръсналия Христос, изцеления от греха човек, Новото небе и новата земя, обещаното царство, епохата на обожествената от Христос човешка личност.
Затова Православната Църква почита неделята, а не съботата, която е символ на освобождаването на евреите от египетско робство.

и коментарите са интересни... беше ми приятно да прочета
и науча още нещо ново... замислих се и аз...
поздрав за теб... дъждовен и топъл..

До anonymousbulgaricus (Коментар 11.):
А кога не съм бил прав,приятелю? :))

Наистина, често съм се съмнявал в много от твърденията ти, но често след това съм се убеждавал, че си прав. Имаш дарба да казваш някои истини по абсолютно невероятен, труден за вярване начин:)

Септември (седми), Октомври (осми), ноември (девети), декември(десети). Остават януари (Янус/Янкул) и февруари (Феб). Март е първият месец на новата година, но самата тя настъпва на 22 - след равноденствието. Закичилите мартеници чакат новата година, за да завържат мартеницата на зелено в памет на Хор (с червено-бялата корона) и излизащия от подземното царство Озирис, освободен от Хор.

Без малко да си отговориш, защо в неделя се почива, като си решил да ни припомниш руския език. Тъй си наричат руснаците този ден, защото тогава е въскръснал Христос. А това Възкресение е най-важното в новозародилата се религия. Затова повечето християни почиват в неделя. Като изключим т.н. "съботяни". Старият завет също е част от холито байбъл, колкото да докаже, че Исус Христос е обещаният Месия. Вехтият завет започва със сътворението и с почивката в събота. Ако се сещаш, и едни други хора освен съботяните не работят в шабат. Ама те не припознават Иисус Христос като обещания им Месия.

Всъшност не съм се замислял за "седмица", като броен начин и дума за определяне на този цикъл, въпреки че по етнология е трябвало да съм го учил, ама ся не си спомням, трябва да проверя. "Неделя" си е е седмица в нашия език и още може да го срещнеш като израз в западните краища и диалекти със сигурност при по-старите хора. Всъшност "Първа неделя от Великия пост", в разбирането на хората преди е означавало първата седмица и т.н., а не просто неделния ден. Имаш го и в литературата и в поезията и прозата:

ей ти го Яворов с "Градушка" като пример
"Да бъде тъй неделя още,

неделя пек и мирно време,

олекне ще и тежко бреме, -

на тежки мъки края дойде".

Или пък прочутото Елин Пелиново - "Като заваля дъжд та цяла неделя, тихо кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали......" и още който и да погледнеш автор от този период и преди това. "Неделник" на Софроний Врачански, което е първата печатна книга на новобългарски и от нея започва да се развива книжовната норма и правила, на които днес говорим и пишем, е всъшност книга, която най-популярно казано са обяснения и поучения за празниците християнски през седмицата и затова се казва "Неделник" идва от гръцкото "Κυριακοδρομιον", което значи същото.

За месеците те са имали бройна система, която е останала като спомен в последните четири от римското седем, осем, девет и десет, единайстия месец е кръстен на Янус, дванайстия е Февруари - очистващ, след което идва пърия месец кръсен на бога на войната Марс, Април - отварям се (идва пролетта), Май е на богиня на плодородието, юни е на Юнона (съпругата на Юпитер) и Юли и Август са в чест на Юлий Цезар, който е роден тогава и Октавиан Август, който става консул за първи път. Иначе са си били месеците примус, секундус, терций, квартий, квинтилий, сектилий, септембрий и т.н.....Започнато от Март, естествено!

ползваше само думата неделя за означаване на седмицата.

няма как да не се съглася с теб този път, аргументирано и ясно си се изразил (а и аз сам днес като се замислих се сетих за много подобни примери).
Но нека продължим разсъжденията в тази насока, какво тогава става със "седмица"?
Ако следваме до сегашната логика, би следвало "седмица" да е вторично, по-късно название на цикъла от седем дни. Може би наложило се от прагматична гледна точка, да не се бъркат двете значения на думата "неделя". Аргумент в тази насока е и това, че в руския език наименованията на дните са идентични с нашите, но там думата "седмица" не се появява. Те решават проблема с двойнственото значение запазвайки смисъла на неделята като название на цикъла от 7 дни, а въвеждат ново название "воскресение", за седмия неработен ден. Или имаме две различни решения на един и същ проблем в българския и руския език. Това ми предположение би се потвърдило напълно, ако в руския има запазено използване на старата форма "неделя" като означаване на почивния ден. На дали има такова аз не знам.
За месеците също е интересно, даже много интересно:) Но коментара ми малко ще се забави. Като го пусна особено ще ми е интересно твоето мнение anonymousbulgaricus и това на shtaparov.

Марс (март) първи месец на годината, от къде и от кога ли идва това броене?
Марс - бог на войната в римския пантеон. На пръв поглед няма как богът на войната да се свърже с 22 март, тъй като това е начало на пролетния цикъл - възраждане на живота след зимата, не е логично богът на войната да се свързва с раждането на новия живот. На втори поглед обаче нещата стават по-логични когато се изясни от къде всъщност Марс се появява в Рим. Първообраз на Марс е етруският бог Марис - бог на плодородието и войната. В римския пантеон Марс губи връзката си с плодородието, но тя се съхранява в това, че първия пролетен месец носи неговото име - Март възкресява земята за нов живот.
Възможен е и втори вариант - Марс да е пренесен в Рим вариант на тракийския бог Арес (Ярос)- едно добре обяснимо и на съвременен български име на бог на войната. Разбира се някой би ме поправил, че Арес е гръцки бог, да така е, но той е вторично принесен в Гърция именно от траките, за това свидетелства Омир, Овидий, Йордан и др.
Интересно е, че Марис - Арес (Ярос) - Марс, си имат аналог при северните славяни - Яровит и аналог при източните славяни - Ярило.
Още по-интересно е и това, че Ярило и Яровит запазват при славяните и двете си функции на богове на войната и на плодородието. За мен това е ясен знак, че те не са привнесени от Рим или Гърция (тъй като там Марс и Арес са единствено богове на войната), очевидно първообраза им може да се търси при етруските или траките. Ако славяните се бяха пръкнали на този свят едва през VІ век както ни учи историята, то тогава от къде тази връзка с пред гръцки и римски богове?
Гетският историк Йордан в своята "Гетика" подчертава, че най-таченият от тракийското племе готи бог е Арес (Ярос). Същите тези гети (готи) през VІ век са наречени славяни от Теофилакт Симоката.

Благодаря ти! Това е много важна оценка,понеже се базира на прочетени и осмислени доказателства,а не на голите твърдения,с които боравят гъркоманите и тюрколозите!

Да не забравяме Българските аналози на този бог,за които дори се готвех да пускам отделна статия но реших,че на тоя етап тя ще е прекалено малка. Арес (Ярос,Ярост)= Марес (Марс), Марис (Мариз): виж нашата диалектна дума "Маризене",ще рече "бой,биене"!!! Името означава също Борис (Борец,Борещ), Пораз (Поразяващ) и т.н.! Така че в нашия език тези аналогии са явно най-добре представени!

- При най-северните "лИУтди" ... го наричат ЯроМарс ... същите са наречени "славяни" много по-късно ... по време дранг нах остена, осъществен от католическите-рицари ?!

http://prarodinata.blog.bg/history/2012/09/28/praistoricheskata-azbuka-na-bylgarite-sravnitelni-tablici.1004245