Мадам Натан, погледна с възхищение златната табелка на вратата и си каза, че е попаднала точно където трябва. Почука внимателно, до колкото това бе възможно с пъстроцветно лакираното ѝ копито. Вратата се отвори и проф. д-р Сигиз-Тогиз Фройдов я посрещна лично. Д-р Фройдов бе дребен човечец, но побелялата брадичка и дебелите очила му придаваха достолепен вид. Разбира се той нямаше нищо общо с прочутия си австрийски съименик и колега, но това не се знаеше от пациентите му. Когато някой от тях го попиташе:
- Професоре, вие роднина ли сте на прочутия Фройд?
Сигиз-Тогиз отговаряше:
- Ооо, това е дълга история, а както добре знаете взимам скъпо на час - подобен отговор винаги обезсърчаваше любопитството на пациентите, а те и без това вече знаеха, че Сигиз-Тогиз Фройдов е пра-внук на Фройд, беше им го казала една жена.
 Д-р Фройдов за пръв път приемаше пациентка от такъв вид и за миг се смути, чудеше се дали да я покани да легне върху кушетката която очевидно не бе ергономично пригодена за магарици, но бързо се окопити и подкара по същество:
- Какъв проблем ви води при мен мадам?
- Голям проблем докторе, той е на мъжа ми, но и аз страдам...ох как страдам от него - проплака мадам Натан.
- Мда, интересно, а по-конкретно какъв е проблема?
- Най-конкретно казано, на съпруга ми не му става... нали разбирате професоре?
- Мда, сексуална дисфункция, а на каква възраст е господина?
- Ами дърто магаре си е вече, но до скоро тази...дисфункция въобще не му пречеше, а сега... - и мадам Натан изхлипа - ужасно е!
- Разбирам ви мадам, едва ли има по-тъжна картинка от тази на дърто магаре страдащо от сексуална дисфункция... толкова много, а вече никому ненужен лош материал!
- Ще е добре да поговоря лично с пациента, би ли могъл да дойде при мен?
- Професоре, боя се, че това няма да е възможно, съпруга ми е изключително честолюбив, а освен това той е много зает, пише историята, всъщност не я пише - той я създава!
- Хм, че как така? - Сигиз-Тогиз, погледна магарицата над рамките на очилата си.
- Разбирате ли професоре, работата е там, че Магарич Натан, моят съпруг, е обикновено магаре само когато си почива, а иначе той е Атила, и Хитлер, и още много други... така той сам е движещата сила в човешкото хистъри. Но най-важното е, че... - мадам Натан се приближи до Фройдов и му прошепна:
- Разчитам на вашата дискретност... той, мъжът ми е самият Сатана. Нали разбирате, не бива да се разчува, че господаря на злото има проблем с жезъла си! Представяте ли си ако това стане публично достояние? - Сатаната от символ на ужаса ще се превърне в посмешище, цялото мироздание ще бъде застрашено от този ценностен катаклизъм.
Сигиз-Тогиз имаше дълга и успешна кариера на психиатър, психоаналитик и шарлатанин, и разбира се в дългата си практика бе срещал Атила, десетина хитлеровци и поне сто наполеоновци, но за пръв път ги срещаше всичките накуп и то в магаре, хм, че за капак и Сатаната.
- Интересно, много интересно, Сатаната казвате... и кога започнаха да се проявяват симптомите на... а... сатанинската му немощ?
- Всичко започна преди около година, Магарич бе в образа на Атила и поставяше финалните щрихи фалшифициращи напълно античното хистъри, изведнъж с див рев и облян в пот се събуди до мен. Когато дойде на себе си ми разказа какво му се е случило - Докато бил Атила се оженил за млада красавица на име Едеко, по стар уйнски обичай, жреците - колобри трябвало да присъстват на консумацията на брака, да се уверят с очите си в мъжката сила на царя, а в случай на липсата ѝ, лично да му светят маслото. И в този момент Атила изгубил своята мъжка сила, а колобрите прерязали дебелия му врат, Магарич едва-едва успял в последния момент да излезе от роля.
- Мда, това си е сериозен стрес - замислено каза Фройдов, спомняйки си как собствената му потентност бе изпаднала в дисфункция след като един разярен съпруг се опита да го заколи когато го завари да лекува съпругата му - нимфоманка, с един много традиционен, но за жалост не особено медицински метод.
- И от тогава е все така, или има моменти на ремисия?
Г-жа Натан изпръхтя дълбокомислено:
- Ъърррр, май не ви разбрах...
- От тогава въобще ли не му става, или от време на време преодолява гравитацията?
- Всъщност магарето недно бързо се окопити и хукна да доказва мъжественоста си върху една коза... такава една на кичури, не чисто бяла... Наложи се да я направя на пастарма, а от кожата ѝ, да не отива зян, си скроих едни прашки. Надявах се така да зарадвам и изкуся Магарич с тия прашки на кичури от любимата му коза, но вместо това на него съвсем му висна - и мадам Натан избухна в твърде силен за човешките възприятия плач.
На Сигиз-Тогиз Фройдов му отне половин час да успокои магарицата, пословичния му непукизъм бе силно разклатен заради което си отбеляза да впише в сметката този половин час на двойна тарифа.
- Хм, госпожо, вие предприехте ли някакви опити за лечение, нещо от сорта на леене на куршум, билки, отвари, бабини деветини...и т.н.?
- Един наш приятел - даскъл, препоръча да му давам хайвер от белуга, каза, че на него много му помагал - винаги когато сънувал, че яде хайвер, жена му сънувала, че правят страхотен секс.
- Да, знам го този хайвер, зелен на цвят е - подхилна се професора.
- Но явно щом сте дошла при мен, зеления хайвер не е помогнал. Аз бих препоръчал да пробвате от синия хайвер, но с тия исторически забежки дето ги прави вашето магаре малко ме е страх да не изклеца цялото човешко хистъри.
- Ще помогне ли докторе тоя син хайвер?
- Сините хапченца много помагат, лично изпробвани от д-р Фройдов - сега ще ви напиша рецептата... я виж ти как са се изнизали два часа, което ме подсеща, че е време да ви представя и сметката.
- Докторе, ще платя с карта - мадам Натан бръкна в чантата си от чортова кожа и извади една не по-малко златна от табелката на кабинета банкова карта.
Сигиз-Тогиз не бе от хората които се радват на лъскавото, в дългата си практика бе виждал всякакви карти, но точно такава не бе срещал което го изпълни с подозрение. Подозрението му се засили когато ПОС терминала просто изплю картата. Д-р Фройдов я погледна през дебелите си очила - на златен фон се мъдреше чисто черно магаре с огнени очи и атрибут забележително голям дори за катър. Банк оф Хеел бе изписано от другата ѝ страна с не Кирилски букви. Мадам Натан лично бе изготвила дизайна на картата и много се гордееше с това. Професорът обаче ни най-малко не се впечатли от вида на това банково бижу, но пък за сметка на това бе силно впечатлен от явната липса на парично покритие.
- Картата ви не е валидна г-жо, имате ли друга, или ще платите в брой?
- О, повярвайте ми, картата си е съвсем валидна, просто тя не е за вашето устройство, работи само в Ада, нали ви споменах кой е съпруга ми! С тази златна карта от автоматите в Ада ще можете безлимитно и напълно безплатно да си взимате студен чай, плажно масло и други крайно полезни в пъклото нещица.
- Но госпожо, аз нямам никакво намерение да ходя в Ада - с вече нескрито раздразнение изръмжа професора.
- То там е пълно точно с такива които никога не са имали намерения да го посещават. Вземете картата и след време сам ще се убедите, че никога не сте имали по-щедър пациент от мен.
- Все пак мадам, бих предпочел друга форма на плащане, ако може в... - Сигиз-Тогиз, не успя да завърши изречението
- ...В натура - сластно изрева мадам Натан - точно това всъщност е любимия ми начин за разплащане - рече магарицата и скочи върху професора.
- Не, моля ви, ааа, ооо, не... махни се от мен животно - доктора с мъка успя да се отскубне от страстната прегръдка.
- Как смеете да ме отблъсквате и да ми говорите така, да не би да ви се виждам грозновата? - мадам Натан заплашително се приближи отново към д-р Фройдов.
- Не, разбира се, ъмм, напротив, вие сте чудесна мага...ъмм, представителка на нечифтокопитните, но нали разбирате ние все пак сме от различни видове, ъъъъ... колкото и жалко да е, ъъъ, любовта ни е невъзможна.
- Ах ти жалка лицемерна твар, та не чете ли точно ти лекция за един общ, глобален свят, мултикултурен, мултирелигиозен, мулти...мулти...мулти, свят на всемирна любов и толерантност към различните? А сега изведнъж стана консерватор, били сме от различни видове, любовта ни била невъзможна, лицемерен дискриминатор си ти докторе! - и магарицата обидено затръшна вратата, и се отдалечи по коридора в лек, но много шумен тръс.
Професорът бавно излезе от вцепенението, заключи вратата и накуцвайки се отправи към дискретно прикритото зад дебелите книги барче. Наля си чашка абсент и я гаврътна наведнъж, след което си сипа уиски и се тръшна в огромния мек, въртящ се стол. Чак сега усети колко много неща го боляха след краткия любовен набег на магарицата. Фройдов отпи от уйскито и се замисли:
- Мда, глобализацията, толерантността, правата...на различните... ква я мислихме ква стана... Но разбира се виновни за всичко бяха проклетите генетици, започнаха безобидно с клонирането на една овца, а ето ти сега от хората правят магарета.
Д-р Фройдов от всичко на света най-мразеше генетиците, безскрупулни печалбари готови за някой и друг милион да превърнат платежеспособния пациент в тигър, лъв, орел...а както видя преди малко и в магаре. Сигиз-Тогиз дори пред себе си не признаваше, че не липсата им на морал го ядосва, не, то морал и той нямаше - завиждаше им професионално, ех какви пари правеха тия негодници! Но имаше и нещо друго което още повече вбесяваше доктора - психоанализата, че и психиятрията за вековното си съществуване не бяха излекували нито един пациент, а тия гадове генетиците за няколко десетилетия съвсем успешно направиха от човека магаре. Иронията бе именно в това, че неуспехите на психиатрията се превръщаха в триумф за генетиката, защото ако психиатрията успешно лекуваше, то кой би пожелал да се трансформира в магаре, папагал...или дори лъв? И скапания глобализъм, общите ценностти, толерантността и парадирането на различността бяха чудесна среда за заместването на нормалността с говорещи магарета... Пресата бе бъкана с чудесни глобално-генетични новини - В стремежа си да запазят редките видове, група биолози набират средства за да се трансформират в белоглави лешояди... две джуджета комплексирани от ниския си ръст молят за дарения та да сбъднат мечтата си да израстнат...като жирафи... Две-три поетеси от Блог.бг, незнайно как припечелили от поезията си се преобразили в славейчета за да могат по цял ден мило да чуруликат стихове... и още много подобни новини денонощно бълнаше свободната, глобална преса.
Разбира се хората-животни намериха своето представителство и във властта, депутати приемат закони защитаващи правата им. Сентенцията - човек за човека е вълк, придоби буквален смисъл след като модата на вълча трансформация заля финансовите среди. Тия същите благодарение на силното си лоби си извоюваха и правото да ловуват хора.
Е вярно има и някои лоши новини свързани с генетичните трансформации - например милите поетеси за които по-горе стана дума, не отчели кръвожадността на критиците си, които в отговор взели та се превърнали в соколи... Един учител се самоубил в знак на протест, че нямало как да обясни на учениците си що е то преносно значение, след като света станал твърде буквален. Когато хората се превръщат в овце, преносното значение на пастира се губи и остава буквалното му предназначение - овчар.
Професора си наля още едно уиски с надеждата, че ще му помогне да забрави и удави лошите си мисли предизвикани от срещата с мадам Натан. Приложи си един изпитан метод за потискане на лошите емоции и стимулиране на позитивното мислене. Да, и в най-лошите ситуации трябва да търсим положителното, Фройдов го затърси и го откри почти веднага. - положителното в случая бе, че мадам Натан бе малката беда, можеше да е много по-зле ако бе дошъл сам Магарич Натан - Атила, Хитлер и Сатаната събрани заедно в образа на едно магаре.
- Да, щеше да е много по-лошо - каза си професора и това заедно с уискито го успокои. Той стана, наля си още едно уиски и си пусна радио Веселина. Азис пееше култовата си песен - Напипай го. Професорът се отпусна в стола и се  наслади на добрите стари времена когато мултикултурата бе още в зародиша си.

- винаги когато сънувал, че яде хайвер, жена му сънувала, че правят страхотен секс.

Интересен хумористичен разказ си написал...

За blog.realfantasy категория история на блоговата психология .поздрави

Ти си бил страхотен талант!
Толкова увлекателно си го написал, че човек се абстрахира дори от прототипа, който е известен!

Да, това е смисълът на хумора!
Да ужили еднократно За да напомни на потърпевшия, че трябва да промени нещо И да бъде по- внимателен!
А не непрекъснато, ката ден и ката нощ, да засипва другите с оплаквания, че видиш ли, оса го е ужилила! Колко нецивилизована била, не е ходила на училище и няма диплома за висше образование? От висшия педагогически Институт" Оса-висшистка "
Ами тя жили тези, които не внимават! Не с дипломата, а с жилото

Чусесно си го написал!

Хубав ден, приятелю!

Благодаря на всички вас за добрите окуражителни думи и ето, че сериозно се замислих, дали пък да не стана писател, или поне психиатър:)))
Ами да, ще изкарам един курс по правопис при даскъла и ще направя един спиритичен сеанс с Магарич Натан, и хоп усвоил съм две нови професии:)

все още няма открити. Най-добре е да опиташ с електрошокова терапия и тригодишни лечебно-възстановителни процедури в Магаданската медицинска академия.

Илияне, на стар краставичар корнишонки не пробутвай.

Най-добре някой „алхимик“ да направи син хайвер за Марк магарето и даскалът му, може от черноморска белуга.

Бягам в моя блог да те видя :)))

Евала!
П и е р
ПС - С поздрави за неподправения хумор, разбира се.