Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2018 09:33 - Дърво и стомана
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 4283 Коментари: 9 Гласове:
3

Последна промяна: 07.02.2019 10:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Сенките на миналото

Над графство Карлайл се стелеше гъста, лепкава мъгла. Мрачните кули на замъка бяха потънали в тишината на печалното есенно утро, сякаш сега още по-усърдно се стараеха да прикрият тайните, скътани зад високите им стени. Те продължаваха да се издигат високомерно над хълма Златен шлем, но от някогашния им блясък и великолепие, бе останало само едно протъркано знаме с изображение на ловец, яздещ еднорог.

Младият граф Седрик препускаше бавно по зелените поля, опасващи пределите на имението. Пришпорваше коня си вяло, лицето му изглеждаше помръкнало, очите уморени. Вятърът закачливо развяваше непокорните руси къдрици и синьото наметало на раменете му. Някаква неприятна врана летеше подире му, сякаш го следваше...

В ушите му още не бе заглъхнало ехото от битката – удари на стоманени остриета, стонове на ранени рицари, диви викове, издавани едновременно от врагове и приятели... Завърна след победата да дири покой, ала не го намери...

- Не трябваше ли да почивате, Ваше благородие – сепна го гласът на Арин. – Твърде блед ми изглеждате тази сутрин. Не можете ли да живеете, без да се качите на коня? – в тона й се прокрадна закачливост.

- А Вие сте все така красива, както винаги – избълва дежурния комплимент и отмина нататък, оставяйки я загледана след стройния му силует.

По време на дългото му отсъствие, заради войната с варварите, в замъка Карлайл бяха настъпили някои промени, за които дори не бяха сметнали за нужно да го известят. Баща му се бе оженил отново за многократно по-млада жена от далечните зами отвъд морето... Тя се открояваше от неговите сънароднички с мургавата си кожа, широките скули, решителната брадичка и пронизващия си поглед. Сигурно много мъже завиждаха на стария граф Оруел за красивата му съпруга, ала синът му не виждаше в нея толкова хубостта, колкото тъгата в очите й... Някаква странна, непозната горест бе оставила отпечатък върху изваяното й сякаш от слонова кост лице...

- Ангард, сър? – дочу зад дебелия ствол на дървото гласа на десетгодишния й син Утер.

Доближи се и ги видя да се дуелират с Еленор – младо момиче, което се грижеше за възпитанието му. Седрик се загледа съсредоточено в битката, изненадан от хъса и уменията на двойката с меча.

- Ей, почакай, - викна изведнъж момчето, като видя батко си и насочи дървеното си острие към него. – Искам да премеря сили и със Седрик. Да видим кой е по-добрият от двама ни!

Младежът се усмихна и слезе от коня:

- Имаш ли един и за мен?

- Ти си имаш меч – възрази момчето.

- Да, но моят е...

- Истински, – гневно извика Утер – това ли щеше да кажеш? А моят е детски, така ли?!?

- Почакай, почакай! Имах предвид...

Още не можеше да свикне с внезапните изблици на ярост, в които изпадаше доведения му брат, по най-незначителни поводи като този.

- Успокой се – погали косата му Еленор.

- Той смята, че не съм му достоен противник! – оплака се обидено Утер.

- Не съм твърдял подобно нещо – защити се младежът. – Просто реших, че не би било честно, ако оръжията ни са неравностойни. Стоманата винаги може да посече дървото, независимо колко силен е противникът, в чиито ръце се намират.

- Така е, миличък – рече замислено тя – в една битка е важна не само храбростта и куража на войните, а и средствата, с които разполагат.

Сините й очи изглеждаха хладни и недостъпни, ала към детето проявяваше необичайна нежност, като че бе по-близка с него дори от собствената му майка. Малкият внезапно се усмири и й се усмихна весело:

- Дай му твоят тогава и ще се бием в рицарски турнир. Наградата ще бъде ръката на лейди Елея.

- Елея? – младият граф погледна въпросително Еленор.

- От една стара приказка, която баба му ни разказа наскоро – обясни шепнешком тя – Елея е елф от Омагьосания лес, господарка на животни и птици.

- Биеш се доста добре – похвали я Седрик. - докато девойката му подаваше оръжието.

- Е, тя обикновено играе Синия рицар, но сега ще бъде лейди Елея – обясни компетентно брат му и решително застана срещу него.

- Аз ли? – рече девойката и се засмя – по ми подхожда да бъда сър Грин от Скалистите долини. Никак не приличам на елф...

„Напротив”, помисли си младежът, загледан в красивото й, бледо лице с фини благороднически черти. Златистите й коси, разпилени до кръста, блестяха на утринната светлина като злато. Точно така си представяше създанията от легендарния горски народ...

Битката бе оспорвана. Отначало Седрик смяташе да отстъпи деликатно победата, без да става твърде явно, че я подарява на брат си. Ала в хода на турнира, незнайно защо започна да го привлича мисълта, че се бори за ръката на Елея/Еленор. Престори се, че пада, за да усили напрежението, но после отскочи рязко и се хвърли като тигър, изби меча от ръцете на противника си и нежно положи оръжието върху сърцето му.

- Май трябва да те изпратя пак на бойното поле – изгледа го пренебрежително баща му, минавайки покрай тях. Беше наметнал мантия от бяло и златисто, придаваща на осанката му още по-голяма надменност – Като че не можеш да живееш кротко в мирния покой на графството.

Младежът се извърна рязко и в красивите му очи блесна светкавица на обида и разочарование... Спомни си как преди броени дни препускаше към дома, мислейки за териториалните придобивки, които бе донесъл на семейството си с победите в битки... Упоен от мисълта за предстоящата среща с родителя си, за одобрението, което се надяваше най-после да види в очите му, за коравата мъжка прегръдка и сълзите на радост, стичащи се по суровите старчески страни... Нищо от това не се случи. Оруел като че изобщо не забеляза завръщането му, унесен в нещо свое, далечно и неуловимо като вятъра, галещ в момента лицето му... Нещо, което винаги се изплъзваше от съзнанието на младежа, ала още от малък знаеше, че то съществува и смътно усещаше, че именно това – далечно и неуловимо - никога не ще му позволи да усети радостта от любовта на баща си...

- Да сте виждали нейно благородие? – запита Оруел.

- Да, замина към полята отвъд езерото – отвърна Утер.

Възрастният мъж потупа бузата му с царствен жест и отмина нататък, без да обърне повече внимание на истинския си син.

- Сега лейди Елея ще положи медал на победителя в битката – обяви тържествено юношата, като й подаде венец от полски цветя, дето трябваше служи за символ на храбростта му.

Двамата се обърнаха към момичето... Тя не реагира, загледана след величествената фигура на граф Оруел.

 – Лейди! – настоя Утер.

Най-после излезе от унеса си и се усмихна извинително. Седрик се взря подозрително в дълбоките й, небесни очи. От известно време му се струваше, че интересът й към баща му надминава обичайната за една слугиня почит към нейния господар. Тя избегна погледа му.

- Падни на колене – напомни му малкият.

Той церемониално коленичи пред дамата, поклони се смирено и усети, че сърцето му странно се разтуптя. За миг си представи, че това не измислена, детска игра. Тя положи венеца на главата му, вятърът развяваше широките ръкави на дългата й бяла рокля. Рицарят докосна с устни малката й ръка, после вдигна към нея взор, изпълнен с копнеж... Очите им се срещнаха, ала нейните си оставаха все тъй безмълвни и недостижими, както винаги. Младежът се изправи, без да пуска дланта й. Усети леката съпротива от нейна страна, сякаш се опита да се изплъзне, ала той едва доловимо я стисна и не й позволи. Погледът му изведнъж стана твърд, почти гневен.

- Трябва да се връщаме в замъка – тихо прошепна Еленор. – Графиня Керин сигурно вече ни чака.

- Ще ви придружа – рече Седрик, отпускайки хладната й десница и тримата тръгнаха бавно към имението.

Утер и момичето вървяха напред, унесени в разговор. Седрик ги следваше, водейки коня си, ала някакъв стаен гняв започна да се заселва в сърцето му. Не искаше да си признае, че ревнува от собствения си баща, и все пак парещата болка раздираше сърцето му като с нож.

Когато влязоха в салона, старицата топлеше краката си до камината.

- Защо се забавихте толкова? – остро се обърна към девойката. – Чаках те да ми направиш чай.

- Веднага ще го сторя, ваше благородие. Да сложа ли и за Вас? – погледна младия граф.

- Може – отвърна с безразличие той.

Еленор с готовност се зае с приготовленията. През открехната врата на столовата, той следеше всяко нейно движение - ръцете й бяха нервни и като че леко трепереха. Стори му се, че я видя да пъха тайно някаква поправка в сместа, ала го отдаде на въображението си. Скоро момичето пристигна с два големи, димящи бокала. От тях се разнасяше упойващ аромат.

- А за мен? – попита Утер.

- За теб ще направя друга отвара, от по-леки билки.

И слугинята отново се изгуби от погледите им, затваряйки вратата на съседното помещение.

- Знаеш ли, бабо, – започна момчето, като взе от масата сочна червена ябълка – понякога ми се струва, че познавам Еленор отпреди.

- Какво, – прониза го с поглед Керин – как така отпреди? Тя е в замъка от скоро, преди това не сме е виждали.

- Да, но, понякога сънувам странни неща.

- Какви? – заинтересува се старицата.

- Ами например, един хубав млад мъж със сурово, ала добро лице, който ми подава златен медальон и ме нарича синко. А мама и Еленор стоят от двете му страни и се усмихват.

Нейно благородие се изправи рязко и нервно закрачи из стаята.

- Много добре знаеш, че баща ти е загинал във войната с варварите, още преди да се родиш. Невъзможно е да го помниш!

- Знам, бабо, но...

- Оруел е твоят баща, запомни това! – с гневен и властен глас изрече жената.

- Добре – отвърна примирено детето, захвърляйки ябълката. Ясните му очи се впиха нажалено в пода.

- Донеси ми зеления пластир – прошепна тя на големия си внук.

- Но! – Седрик я изгледа възмутено.

- Иди в стаята и ми го донеси!

Седрик помирително сви рамене. Знаеше, че в жилите на баба му тече и малко келтска кръв и че тайно се занимава с магии, прекланяйки се пред старата вяра. Ала какво можеше да стори, след като дори кралят не бе забранил това? Сигурно бе трудно за човек на преклонна възраст толкова рязко да измени убежденията си. А и го смяташе за безобидна страст, тъй като не вярваше в приказките за тайнствената сила на Моргана Ла Фей и нейните служителки. Той се запъти към покоите й, но на вратата се спря. Баща му и Арин влязоха в салона, хванати за ръце. По всичко обаче личеше, че помежду им се разгаря скандал. Лицето на мъжа изглеждаше като буреносен облак, от очите му изскачаха мълнии.

- Боли те главата! – гневно изсъска Оруел. – Вчера беше корема, а онзи ден имаше месечно неразположение. Докога ще ме отблъскваш? Ти си моя жена и трябва да изпълняваш съпружеските си задължения!

Той грубо я помъкна към стълбището.

- Мамо! – извика изплашено момчето, като видя страшното лице на мъжа й.

- Спокойно, мили – изрече тъжно тя и вече малко по-кротко придружи графа към спалнята му.

- Ваше благородие! – младежът се препречи пред тях, ала баща му сякаш бе изгубил разсъдъка си.

- Махни се от пътя ми и не се бъркай в неща, които не те засягат! – яростно го изгледа той, блъсна го към стената и продължи решително напред.

- Тъй, тъй, жената трябва да се подчинява на съпруга си, а не да проявява капризи – отбеляза Керин, когато вратата зад двамата съпрузи се хлопна.

Седрик се обърна и видя Еленор, застанала като вцепенена до столовата. Тънката й, висока снага се тресеше от вълнение, в дълбоките й очи се четеше нещо средно между отчаяние и страх.

- Имате ли нужда от още нещо, Ваше благородие? – пророни задавено тя, плъзвайки поглед към почти изпразнената чаша на знатната дама, после и към наполовина пълната на внука й.

- Не, май че не – старицата изгледаше леко замаяна.

Тогава девойката хукна решително към стълбището... Седрик я настигна на крачки от покоите на Оруел, хвана я силно за рамото и я принуди да се обърне към него.

- Къде отиваш и какво сложи в чая ни? – попита я пламнал.

Лицето й бе мъртвешки бледо, устните й трепереха. В този миг видя как другата й ръка внезапно се издигна. Стискаше нещо в дланта си. Преди да успее да реагира, той усети силен удар откъм ухото и падна на пода в полусъзнание... Някаква пелена се спусна над очите му, ала продължаваше да чува шумовете наоколо. Долови припрените й стъпки и тропането по вратата.

- Граф Оруел! – завика тя с изплашен глас.

- Махай се! – кресна мъжът отвътре. – Постоянно се появяваш в най-неподходящия момент! Остави ме на мира!

- Нещо стана с майка Ви, припадна в салона!

Някой с трясък отвори вратата, после се вдигна шум, като от борба, женски стон... И накрая истеричните крясъци на баща му:

- Какво, щеше да ме удариш с това ли? Коя си ти, Еленор? И защо дойде в замъка ми? Какво искаш?..

Плясък от шамар проехтя в тишината.

- Татко, татко, баба заспа и не мога да я събудя! – дотърча в коридора изплашеният Утер. С него дойдоха и двама от стражите на замъка.

Седрик се посвести и немощно се надигна. По високото му чело се стичаше кръв. Той залитна към Оруел, който яростно разтърсваше младата жена за раменете.

- Какво стори на майка ми? Отговаряй веднага!

- Само приспивателна отвара, Ваше благородие. След два часа ще се събуди! – обясни Еленор отпаднало.

- Моли се да е така, защото иначе ще платиш с живота си! – изрече гневно старецът и заповяда на войниците да я отведат в подземието.

Двамата слисани стражи помъкнаха девойката към долната част на замъка.

- Да я предадем на правосъдието – предложи синът му, загледан тъжно след тях. Въпреки всичко, продължаваше да изпитва съчувствие и нежност към нея.

- Тук аз съм господар и тя ще бъде подложена моето правосъдие – изрече студено събеседникът му. Думите му прозвучаха заплашително. После се обърна към младежа – Тя ли те подреди така? Браво, рицарю на крал Артур, храбри пълководецо на графство Карлайл, остави се да те победи момиче, по-хилаво от сърна!

Не пропускаше случай до го уязви.

- Беше неочаквано – замислено промълви Седрик, като потърка бузата си, по която още се стичаше тънка червена струйка...



Тагове:   фентъзи,   тайни,   граф,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - Добро начало, Мирослава. Има и д...
08.12.2018 15:58
Добро начало, Мирослава. Има и двубои, а синът ми тренира фехтовка. Ще му прочета по-късно разказа. Очаквам продължението.
Поздрави!
цитирай
2. miri479 - Благодаря, Барин,
08.12.2018 16:30
Радвам се, че ти хареса началото. Браво на сина ти и успех с тренировките:). Поздрави!
цитирай
3. germantiger - 1
08.12.2018 18:48
Ще се опитам да бъда кратък, въпреки, че трудно ми се получава, а и повествованието е обемно.

Тази явно първа част ми хареса премного, но от коментарите ми ще се създаде погрешното впечатление, че "критиката" ми сякаш е повече, а не е така. Плюсовете са маса повече, но ще посоча предимно казано на шега минусите :)

- отново пряката реч и действието премного надвишава описание, обяснение, вътрешен свят на персонажите итн - ако причината е, че тук е блог и не върви да пишеш както за книга, заради обема - разбирам - тогава е оправдано в блог да акцентираш на действието и пряката реч

- та продължавам - добре е да включваш описания на замъка например или на гората или пресечената местност в която язди или ако щеш на покоите в "двореца", би могла да описваш и малко повече самите персонажи като външност и характери

- характерно за теб - избираш интересни, понякога въздействащи имена, но в бой едно с друго казано на шега - какво имам предвид - седрик е име често срещано именно за сакси/англо-саксонци, оруел е име което често свързваме с джордж оруел примерно известен автор и то от 20 век популярен, от друга страна ефектни имена като арин, керин, еленор итн влизат в конфликт така да се каже с пръвите имена

- та казвам - създай коренно различни от действителнпостта имена в поредицара арин, керин и продължи с подобни или пък да ги кажем реални от типа на седрик, оруел итн, убеден съм, че не е трудно за теб да създаваш имена, ако пък се чудиш - то лично аз имам маса такива собствено измислени от мен особено да ги наречем дамски и смея да твърдя доста особени, ефектни, резки или други
цитирай
4. germantiger - 2
08.12.2018 18:57
- много бързо и още отначало разкриваш картите или показваш стремежа, пристрастията, симпатиите или дори любовта на герои и помежду герои - това пак е в смисъла на бързането което казах, че ми се струва при теб

примерно аз бързам пъти повече, но това е една от причините да НЕ пиша художествено и да не ме влече писането на художествено лично мен - ти умееш да пишеш бих казал на моменти великолепно или поне най-силно февнтъзи в блога, за мен нямаш равна, но отново бързаш малко в повече, макар че твоето бързане да е впрочем съвсем нормален или "бавен" темп в сравнение с мен примерно

- с две думи - не бързай да разкриваш кой коя или кой кого харесва и желае - ти маркира симпатии и харесваме поне в 5 герои в тази само първа част - прекалено е за начало, самите герои трябва да са по-предпазливи а не така лесно да се разкриват - все пак всички герои не са димитър балъка от блог.бг/т.е. аз в директност

- излишен детайл от мен - за саксите - горките сакси в последно време все ги плюят поне в два сериала - вайкингс и дъ ласт кингдъм за сметка на прехвалените викинги, в сериалите и на мен ми се нравят пъти повече викингите, НО... реално и исторически саксите или саксонците бият келтите и създавата англия, същите сакси векове по-късно всъщност побеждават поватрям ПОБЕЖДАВАТ ВИКИНГИТЕ и то на финала на една битка саксонските жени колят в един трап маса викинги завършвайки победата извоявана от саксите мъже - това е факт исторически, както също е факт, че карл велики или иначе казано шарлеман крал на франките и император, един от най-големите лидери на Средновековието маса време води война със саксите в земите на Германия, доста се мъчи докато се наложи, провежда геноцид над тях, а те са долста страдали, съпротивлявали се срещу Християнствяото героично, а по заповед на Карл е посечено дървото на живота намиращо се в Саксония - уж това Игдрассил и едната теория за викингите е, че са започнали рейдове срещу Европа именно като отмъщение за това (разбира се едва ли това е причинат
цитирай
5. germantiger - 3
08.12.2018 19:09
- да си продължа :) - горките сакси - все те са плюти по филми като онзи боклук Артур с клайв оуен и пр. глупости, та и при теб някаква война разбира се, спомената мимолетно със саксите - за сметика на това келтите са надценявани, а исторически тези келти сда изтласкани от европа именно от германските племена, бити са в британия от римляни, посел от именно сакси са бити

- келти са и онези гали, които векове наред не можаха да превземат рим, само веднъж са му искали данбък пред вратите с брен и болг начело, а това с патките разбудили рим е култово - за сметка на това германите като готи 2 пъти и като вандали 1 веднъж са превзели рим 3 пъти и буквално сложиха край на римската империя, а същите германи като сакси после завзеха келтска британия - векове по-късно викингите, които са германо-скандинавци после се бият със саксите, които са им по тази линия далечни родственици, обаче келти йок на сцената - келтите са слезли като голям и решителен елемент от историческата сцена, оставайки нейде част от тях в шотландия и ирландия, но и тма ще идат вайкинги и ще се смесят с тях в ирландия например, а част от шотландия ще стане англо-саксонска - прощавай за многото излишна история

- последен детайл - днес е много оригинално да блееш възхитително като селтик уомън в песни, но не да пееш химни като вагнер на германите - днес е добре да си келтско камъче, вместо германски пантеон, разбира се

.......

- почти нереално е по-ниско момиче особено слугиня успено да удари млад войн явно по-едър от нея и то с удар ОТГОРЕ-НАДОЛУ към главата му и тук не иде реч дали е войн, "редови" слуга тя едва ли би успяла да свали така - съвсем друго е с къс удар отстрани - рязко в ухото и главата му да разбие нещо, но не отгоре-надолу, излишно е да обяснввам защо, но ако има съмнения - отгоре надолу е време бавене и инстинкт на всеки очвек да се защити и вдигне или наведе.. докато рязко и късо отстрани ако е ударен се получава бързо, изненадващо
цитирай
6. germantiger - 4
08.12.2018 19:22
- в кула обикновено се затварят някакви високи образи :) такива като рапунцел или принцеси или магове/вълшебници - в кула са високопоставени, страдащи, които трябва все пак да им се въздаде положение и гледка отвисоко или да бъдат гледано отдолу нагоре към тях и да са пример назидателен за населението или друга група - слугини и подобни се хвърлят в подземия, но това е адски дребен детайл и нп

- - Трябва да се връщаме в замъка – тихо прошепна Еленор. – Графиня Керин сигурно вече ни чака. - - в случая можеш да напишеш - Графинята ни чака - между познати хора рядко се казва така името, НО... да би могло така да се придаде ранг и тежест, да, НО... в случая след като напишеш че графинята щяла да ги чака, отваряш си възможност да напишеш след това 2-3 изречения описващи тази графиня, ето удобното мясато да запоанаеш с нов георй и описание, вместо да засипваш с все нови и нови имена и персонажи - понякога ми се случвало да забравеям кой - кой беше при теб, рядко, но съмнението се е появявало у мен

- нещо шеговито - като видях сравнението с тигър веднага самодоволно си помислих, че главния герой може да съм аз, въпреки че не съм млад на години, но в тяло да :) освен това където е описана южнячката с тези широки скули и остра брадичка се сетих за лайното Александра от Фермата - едно фавориризано хитро и лицемерно женче, което само в първите 2-3 седмици от предаването харесвах, след това ми стана ясно "змийчето"

- споменала си как героя се е връщал очаквайки признанието на бща си, като герооя е стискал ордени за храброст - ордени в Средновековието е имало в смисъл знаеш на моншаески, рицарски, религиозни, но в смисъла на ордени и медали както казваме днес - иначе казано да стиска ордените и да препуска е някак наивно и детско дори като картина, в миналото са се раздавали титли, земя, селяни крепостни, замъци, знаци, реликви итн, но и това е мини дребен детайл
цитирай
7. germantiger - 5
08.12.2018 19:31
ХУБАВОТО

ТОЗИ ТИ РАЗКАЗ ТЕ ВРЪЩА ВЪВ ФЕНТЪЗИТО ЗА КОЕТО АЗ СЪМ УБЕДЕН, ЧЕ МОЖЕШ, ИМАШ ТАЛАНТ И НЯМАШ РАВНА В БЛОГА

ВЪРНАЛА СИ СЕ КАТО НАЧАЛО ЗА МЕН ПО-СИЛНО ОТ ПРЕДНОТО ТИ ФЕНТЪЗИ, КОЕТО МНОГО ХАРЕСАХ

ПОВТАРЯМ - КАТО НАЧАЛО ТОЗИ ТИ РАЗКАЗ ЗА МЕН Е ВЕРОЯТНО НАЙ-СИЛЕН И СПОМЕНАВАМ ЗАЩО:

- ГЛАВНИЯ ГЕРОЙ Е ПО-ПРИЗЕМЕН, ИМА БОЛКА, ИМА НЕПРИЗНАНИЕ, НЕ Е ВЕДНАГА ХАРЕСВАН ОТ ВСИЧКИ, ЗА НАЧАЛО СЯКАШ ИМА НЯКАКЪВ БАЛАНС

- ПЕРСОНАЖА НА БАЩАТА НЕ ПРЕДИЗВИКВА СИМПЯТИЯ, НО Е МНОГО ТЕЖЪК, С ПРИСЪСТВИЕ, ПОЧТИ СИ ГО ПРЕДСТАВИХ (не поради мой личен опит - не - баща ми Бог да го прости беше дори мил към мен) ТА БАЩАТА Е ВЛАСТНИК И ТЕЖЕСТ

- ЮЖНЯЧКАТА УСЛОВНО ДА Я НАРЕЧЕМ Е ИНТЕРЕСНА, ПРЕДЗИВИКВА ВЪПРОС И СЪЧУВСТВИЕ, НЕЙНИЯ СИН Е МНОГО ЦВЕТЕН ОБРАЗ С ХАРАКТЕР - ДЕТСКИ ГЕРОИ ПРЕДИЗВИКВАТ ИНТЕРЕС ВЪВ ФИЛМИ, КНИГИ ИТН

- СЦЕНАТА НА ПОЛУГРАТА С МЕЧОВЕ СЪЩО Е ФИОМОВА В ДОБРИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА, ОНОВА С ЧАШАТА И СПИАНОТО В НЕЯ СЪЩО, ГРАФИНЯТА - ВЪЗРАСТНАТА Е СЪЩО С КРАТКО, НО ХАРД ПРИСЪСТВИЕ

- МНОГОПОСОЧНИТЕ СИМПАТИИ ЗАЛАГАТ МНОГО ЛИНИИ, СЦЕНАТА С ПРЕДСТАВАТА И СРАВНЕНИЕТО НА СЛУГИНЯТА С ЕЛФ Е КАРТИННА, ИЗЧИСТЕНА, СЪНЯ НА ХЛАПЕТО Е СПЕЦИФИЧЕН И ОСОБЕН ЕЛЕМЕНТ, ОРИГИНАЛНО Е И Е МНОГО НА МЯСТО ЗА ФЕНТЪЗИ

МНОГО СИЛНИ НЕЩА СИ ПРЕСИРАЛА И ПЛЪТНО ВЛОЖИЛА В ТАЗИ ПЪРВА ЧАСТ - ДРУГ БИ НАПРАВИЛ С ТЕЗИ С ЦЕНИ ПОНЕ 2-3 ЧАСТИ И КАКТО КАЗАХ: ИДЕИ, ПРЕДСТАВИ, СИЛНИ МОМЕНТИ ИМАШ МНОГО, НО ТРЯБВА МАЛКО ПО-БАВНО ДА ГИ ВЛАГАШ И ДА ГИ РАЗВИВАШ, НО ПАК КАЗВАМ - ако причината е да ги "екстрактваш" поради ограничение на блога и страх да не досадиш на читателя - разбирам те и все пак - ако пиешеш повече и "по-бавно" на мен нямаше да досадиш, напротив!
цитирай
8. germantiger - 6
08.12.2018 19:35
ГОЛЕМИТЕ ЦИТАТИ ОТ ТЕБ

МНОГО ДОБРЕ
Над графство Карлайл се стелеше гъста, лепкава мъгла. Мрачните кули на замъка бяха потънали в тишината на печалното есенно утро, сякаш сега още по-усърдно се стараеха да прикрият тайните, скътани зад високите им стени. Те продължаваха да се издигат високомерно над хълма Златен шлем, но от някогашния им блясък и великолепие, бе останало само едно протъркано знаме с изображение на ловец, яздещ еднорог.

ВЕЛИКО БИХ КАЗАЛ - ТОВА УМЕЕШ, В ТОЗИ АБЗАЦ ИМА КАЗНАО НА ШЕГА ПОЛОВИН КНИГА - В ТОВА СИ ВЕЛИКА - ЗА МЕН НАЙ-СИЛНИЯ МОМЕНТ В ТАЗИ ЧАСТ
Той церемониално коленичи пред дамата, поклони се смирено и усети, че сърцето му странно се разтуптя. За миг си представи, че това не измислена, детска игра. Тя положи венеца на главата му, вятърът развяваше широките ръкави на дългата й бяла рокля. Рицарят докосна с устни малката й ръка, после вдигна към нея взор, изпълнен с копнеж... Очите им се срещнаха, ала нейните си оставаха все тъй безмълвни и недостижими, както винаги. Младежът се изправи, без да пуска дланта й. Усети леката съпротива от нейна страна, сякаш се опита да се изплъзне, ала той едва доловимо я стисна и не й позволи.

ДОБРЕ - В ТАКИВА НАГЛЕД ТИПИЧНИ ДИАЛОЗИ ПОНЕ СПОРЕД МЕН ПОКАЗВАЩ КОЛКО РЕАЛИСТИЧНО УМЕЕШ НЯКОИ БИТОВИ СЦЕНИ, ВЪПРЕКИ ИДЕАЛИЗАЦИЯТА И ПАТОСА ЗА ТВОЕТО ФЕНТЪЗИ И ВЪОБЩЕ ЧЕСТО ЗА ФЕНТЪЗИ ЛИТЕРАТУРАТА - ПОВТАРЯМ ТОВА Е ДОБРЕ
- Донеси ми зеления пластир – прошепна тя на големия си внук.
- Но! – Седрик я изгледа възмутено.
- Иди в стаята и ми го донеси!
цитирай
9. miri479 - Благодара, Германтайгър,
09.12.2018 08:14
Явно си чел задълбочено, боя се, че мога да те разочаровам впоследствие, ще се опитам да поправя нещата, доколкото ми е възможно... Предполагам си разбрал, че аз нямам амбициите да бъда автор на бестселъри:)... За саксите се подведох от художествени филми за крал Артур, но не съм много наясно с историческата истина... Колкото до описанията, свикнала съм да участвам /или да се опитвам да участвам/ в конкурси за разкази, в които броят на символите е ограничен, та се старая умишлено да ги "сбия":)...
цитирай
10. germantiger - нищо ново няма да ти кажа
10.12.2018 09:42
ПИШИ ЗА СЕБЕ СИ, не пиши за конкурси

великите гении почти никога не са писали за конкурси

Шекспир не е писал за кастинги, Гьоте не е писал за комисия

някой ще каже, че античните гърци са писали за съревнования, но там не са били ограничавани в символи, а са се надпявали, наддумвали и славословили - ралзично е от днешните булгаристански конкурси
цитирай
11. germantiger - ...
10.12.2018 09:45
майната на публиката тук

виждаш, че в блога се чертем един файтон хора и то рядко

за това ти си решаваш как да пишеш, но можеш да се стремиш към съвършенство

дори тази претенциона дума - съвършенство да ти се струва прекалена и да не се стремиш към нея

опитвай се да пишеш възможно най-добре без значение на място блог или конкурс, без знаение на брой символи и страници, без значение на публика или комисия

не прави компромис с творбата ти в интерес на нещо извън това, което пишеш
цитирай
12. germantiger - финално
10.12.2018 09:51
ЗАЩО ОБИЧАМ ДА ТЕ ЧЕТА И ТЕ ЦЕНЯ

при теб героя е герой, мъжа е мъж, жената е жена, любовта любов итн

имаш стремеж и те влече да пишеш за героизъм и любов

НЕ извращаваш нещата, НЕ ги опошляваш

всичко това днес се среща адски РЯДКО

ти си реликва :) като писане

за това те обичам в писане
цитирай
13. miri479 - Много благодаря,
10.12.2018 11:52
Вече не участвам в конкурси, но специално първата част"Сенките на миналото", която свършва след две глави, беше писана с идеята да участва в конкурс, който впоследствие не се състоя. След това написах продължението за собствено удоволствие, защото ми беше мъчно да оставя героите си така:)...Затова предполагам пресирането ще е само в първата част, по-нататък не съм се съобразявала с брой на символи и други подобни неща, но има доста за редактиране:). За имената признавам, че не ги мисля много, слагам първото, което ми дойде наум, а това не е добре, по-нататък ще се опитам да съм по-прецизна в това отношение:).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555266
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5762
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031