2018.07.18
ЗА ИЗБОРА
(Как се става бизнесмен и
реминисценции за балканските войни)
Прощъпулник
за първи път влизаш в
ритъма на боя,
за първи път рабираш
колко струва приятелството
и учиш се да служиш
за целите на обществото.
От първата ти грешка
се разклоняват пътеките
на падението и позора,
на предадените идеали,
на заслепяващата гордост,
на неудържаната дума,
на вината прехвърлена
на нечий чужд гръб,
на недоносената тегоба
и измекярстваното бреме,
на неопитните алгоритми
да ръководиш другите,
когато себе си не си познал.
Но от първата ти грешка
се възсъздава и моста
на вдъхновението,
възкресява се състраданието,
поемат напред светците
на възраждането,
и там където не виждаш
своите стъпки по пясъка пуст
те е носила божията воля
и провидението свише.
Колко трябва да сгрешим,
за да се научим да прощаваме?
Колко ли поразии трябва
да преминат през ръцете ни,
като мливото през
воденичен камък,
за да се раберем със другите
и отграничили мое от наше,
да поемем напред към
събора на съединението
към храма на съзиданието?
Противопоставяме се,
казано по модерному
конкурираме се.
От СИВ прескочихме в ЕС,
просто сменихме работническата риза
с костюма на Гучи,
пролетарското единение
със солидарноста на НАТО.
От заника на разпадналите се
империи сторихме нови – Югославия,
поредната република в СССР...
докато накрая се опомнихме,
че границите не са само межда,
която да ни пази от
асимилацията на чуждото,
но и мембранна стена,
през която се просумква
влиянието на многолики култури
и вълнуващия изказ на
други подвизи и песни,
на вкусни и до вчера непознати
гозби, на шафран,
самба и джазов ритъм.
ГОЛЕМИЯТ ВЗРИВ е ВЕЛИКА ИЛЮЗИЯ
Кое е най-красивото място в България, ко...