... поел на път из пустите нивя, валмата тръни с вятъра си нищя,
безмълвиците есенни ловя – потънал сред димящите стърнища,
пилея се – след птичите ята, провождам златни залези на хълма,
търкулнато кълбенце доброта – душата ми е с блага обич пълна,
наясно съм какво ме чака там, превалям вече сумрачния хребет,

дано да смогна всекиму да дам от къшея си сетен черен хлебец,
надире си загърбих дълъг друм, напред са ми изгърбените преспи,
със ветровете готвя нов албум, събрахме си най-готините песни! –
тъй както от небето – гол и бос! – пови ме мама с облаче от Рая,
дойдох и си отивам, светъл гост през светлите безмълвици в Безкрая.

9 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 21, 25 ч.

Трудна мисия.

"... и няма думи... затова ". Е, намериха се!!!
Нямам представа и никакви познания относно това безмълвие, чета и препрочитам светите отци, моя си работа но, вашата мисия е изпълнена!
С уважение и преклонение: Sidhaartha.

Да.
Почти невъзможна.
Благодаря.
Чу

Благодаря.
Чу