Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2017 18:47 - Предизвикателства пред Русия в новия мандат на стария президент
Автор: merlin68 Категория: Политика   
Прочетен: 579 Коментари: 4 Гласове:
11

Последна промяна: 18.12.2017 18:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 На 18 март 2018г. в Русия предстоят президентски избори. Почти няма съмнение, че Путин ще ги спечели, в това не се съмняват даже либералните световни издания. Въпреки това, хей така за закачката, западната преса от време на време споменава руската "опозиция" в лицето на Сергей Навални и Ксения Собчак. Защо опозиция е в кавички? - Много просто, защото тези двамата колкото и да са любими на западните либерали, не са руската опозиция. Опозиция са комунистическата партия на Зюганов и ЛДПР на Жириновски (либерална партия, нямаща нищо общо с либерализма). И двамата лидери се кандидатираха за президенти, Жириновски е рекордьор, това е шестото му участие в изборите за президент. Обаче тези опозиционери, които със сигурност ще заемат второто и третото място, далеч пред Собчак, не се харесват въобще на запада, затова и световните медии не ги броят за опозиция. За "световната свободна преса", опозиционен лидер е Навални, нищо, че той на последните избори не успя да събере и 5%, а на изборите за президент няма да участва поради съдебна забрана. Вместо него за президент се кандидатира телевизионната водеща, либералката Ксения Собчак. Нейното мото в предизборната кампания е "Против всички", възниква въпросът, кой ще гласува за някой който е против всички? - други които са също против всички, и остава да разберем колко са те в Русия, може би 1 или 2, а може дори 3%. Но за запада, Собчак е истинската опозиция, може би защото тя заяви, че Русия незаконно е завзела Крим и ще го върне на Украйна. Или може би заради думите ѝ (цитирам по памет): "В Русия хората са генетичен отпадък, въобще аз бих забранила тази страна." Та как ви се струва, колко руснака биха подкрепили опозицията на запада?

Разбира се предстоящите избори в Русия ще бъдат обект на много сериозни опити за дискредитация от страна на западните медии и специалните служби, особено от САЩ. Това се подразбира от мащабната кампания която повече от година тресе Америка, за намесата на "руските хакери" в американските президентски избори, за връзките на Тръмп с Русия и т.н. Значи, не просто опит, въпрос на чест е, американците да направят всичко възможно за да отвърнат на удара. Как ще го направят и какъв ще е резултата от това предстои да видим. Но едва ли тази намеса ще доведе до такава изненада, че Путин да не стане президент. Все пак това е едно сериозно предизвикателство пред Русия в близкото бъдеще.

 

image

 

Разбира се моята прогноза е, че Путин ще спечели изборите и резултатът му едва ли ще е под 60%. Разбира се златните години когато рейтингите му достигаха 75-80% свършиха, но той все още се ползва с доверието на огромна част от руснаците. Хората които помнят разпада на СССР, управлението на Горбачов и Елцин, развала на руската икономика, разрушаването на армията, провалите на международната сцена, бедността... за тях Путин не е нищо по-малко от спасител на Русия. И разбира се ролята на Путин за възстановяването на Русия е огромна, тя не буди съмнение не само в руснаците, но и в хората от други страни свидетели на тези времена.

Какво направи Путин до тук? - От 2000г. до днес Владимир Владимирович на практика управлява Русия, за това време, той и екипът му без преувеличение спасиха страната от разпад. След това методично се заеха с възстановяването на нейната военна мощ, икономика и мястото ѝ на Велика световна сила.

През последния си мандат Путин реши един огромен за Русия проблем - изоставането в сферата на отбраната. През 2011г. средствата за отбрана са 2.7% от БВП и през следващите пет години този процент нараства до 4.7% през 2016г. Путин предприе този тежък с оглед спада в цената на петрола и наложените на страната санкции ход, но постигна нещо жизнено важно за Русия, въпреки, че за това плати с част от популярността си сред народа. Тези увеличени разходи за отбрана разбира се в нетно изражение са около 10 пъти по-ниски от средствата отделяни в САЩ, но тяхното ефективно използване, насочено към отбрана, а не към поддържане на военни конфликти из цял свят, донесе желания от Путин резултат. Така той през декември 2016г. заяви: "Русия е по-силна от всеки потенциален агресор." Тоест, Русия е защитена и няма сила която да може да води успешна война срещу нея. Това не означава, че Русия разполага с по-голяма военна мощ от САЩ, но означава, че САЩ, която и да е друга страна или съюз, не биха могли да водят победна война срещу Русия. Така Путин и екипът му обезпечиха основния стълб на руския суверенитет. Резултатите разбира се не закъсняха, Русия година по-късно през декември 2017 завърши успешно кампанията си срещу терористите в Сирия и се позиционира като основен фактор и гарант за следвоенното развитие на тази страна. Руският авторитет в Близкия изток нарасна многократно. Русия ще присъства в региона и в бъдеще чрез една военноморска и една въздушна бази. През 2017г. бюджета за отбрана намаля на 3.3%, като се предвижда за 2019г. да спадне до 2.6% от БВП. Тогава ще завърши и основното модернизиране на въоръжението. Разбира се надпреварата във военните технологии не спира, но руската концепция за сигурност е много по-икономична от американската. Докато САЩ, все още не са сложили край на доктрината - цял свят е територия на жизнените американски интереси, те ще са принудени да отделят огромни средства за поддържането на войски и бази по цялото земно кълбо. Русия, точно е определила до къде се простират интересите ѝ, като концепцията ѝ гарантира защитата им на една доста по-разумна цена. Това, заедно с умерената и разумна външна политика даде добри резултати през последните години. Може да се каже, че Путин завърши един успешен мандат, като успя да обезпечи отбраната на Русия и да издигне в много значителна степен авторитета ѝ на международната сцена. Какво можем да очакваме от тук насетне?

 

През новият си мандат след изборите на 18.03.2018г. основните проблеми и предизвикателства пред Путин и екипът му са следните:

- Икономиката на страната - Руската икономика продължава да бъде до нежелателно висока степен суровинна икономика, тоест тя зависи от световните цени и потребление на петрол. Икономическите кризи, водещи до спад в цените на суровините се отразяват тежко на подобен род икономики. Вторият проблем пред руската икономика са санкциите въведени от САЩ и ЕС, които водят до повишаване цените на много битови и земеделски стоки, което се отразява негативно върху стандарта на населението.

Предизвикателство пред Путин е изграждането на цели сектори в икономиката които от една страна да заменят вносните стоки със собствено производство, а от друга страна да намалят зависимостта на икономиката от износа на газ. Тази задача не е лесна, но е напълно осъществима, с нея се е справил Сталин през 20-те и 30-те години на 20 век. Справил се е започвайки от несравнимо по-ниска база от наличната в момента в Русия. Разбира се Путин не може да си позволи инструментариума на Сталин, но както казах вече, той пък има една много по висока отправна точка. Големият въпрос обаче е - има ли нужните кадри? Очевидно в сферата на отбраната и на външната политика, Путин и екипът му се справят много добре, до сега обаче в икономиката постиженията им са значително по-скромни. Намаляването разходите за отбрана през следващите години ще освободят средства за развитие на стопанството и ако руските икономисти и предприемачи се справят добре, то в края на следващия мандат на Путин, Русия може да изглежда съвсем различно.

Оптимистичният вариант е следният - Русия до голяма степен успява да замени вноса с родно производство, това отваря милиони нови работни места и прави санкциите срещу нея напълно неефективни. Завършва се газопровода „Силата на Сибир” и в края на 2019г. към Китай тръгва руски газ по обем идентичен на този който купува Европа. Това съоръжение ще гарантира на Русия достатъчни за икономиката ѝ продажби на газ, дори Европа напълно да се преориентира към други доставчици (нещо разбира се почти немислимо). Нещо повече, след влизането в експлоатация на газопровода „Силата на Сибир”, Русия ще премине от положението на страна търпяща санкции, към положение в което тя ще може да налага санкции. Европейските санкции срещу Русия, освен, че и до сега сериозно ощетяват европейските производители и търговци, в близко бъдеще могат да се окажат истинска катастрофа за ЕС. Успее ли Русия да замени внасяните до преди няколко години от ЕС стоки, то дори ЕС да реши да вдигне санкциите които вече няма да имат смисъл, пазарите за европейските стоки ще са заети. Това заедно с новото положение което ще има Русия на газовия пазар, може тотално да унищожи европейската икономика. Може да се каже, че има един доста вероятен сценарии, според който след пет години, руската икономика ще се развива с голям ръст, доходите ще растат, докато в ЕС всичко ще се движи точно на обратно.

Друг проблем свързан и с икономиката е корупцията. За никого не е тайна, че тя съществува в Русия и генерира сериозни (баснословни за нашите чиновници), доходи на корумпираната руска администрация. Проблемът и тук е сериозен, но не и нерешим, а мерки определено се вземат. Не един губернатор е следствен, има и осъдени, а ето, че буквално докато пиша тази статия за корупция бе осъден Алексей Улюкаев, министър на икономическото развитие, а присъдата е 8 години затвор при строг режим и глоба от 130млн. рубли.

При успешно справяне с корупцията сред държавната администрация, за Русия би било по-добре да ориентира икономиката си по китайски модел. Тоест, водещите предприятия във важни за устойчивото развитие на страната отрасли да са държавна собственост, а не да се разчита на частни предприемачи, които имат свойството бързо да капитализират предприятията си и да се изнасят зад граница. Това разбира се важи с още по-голяма сила за банковата система. И по всичко изглежда, че се върви в тази посока, защото в последно време в Русия, все по-настойчиво се обсъжда идеята, всички природни ресурси да са изключително народна собственост, без концесии и тем подобни.

Успешното решаване на тези проблеми, ще гарантира на Русия едно устойчиво развитие.

- Демографското развитие, също е сред приоритетите в следващия мандат на Путин. Преди няколко дена, той предизборно обяви редица финансови мерки които ще влязат в сила от началото на 2018г. Няма да се спирам подробно на тях, само ще кажа, че финансовите стимули за повишаване раждаемостта бяха определени от някои медии като "шокиращо примамливи".

- Украйна, е проблем не по-малко сериозен от икономиката. Може би единственият, но пък много голям неуспех на Путин в сферата на международната политика и сигурността е това което се случи в Украйна през 2014г. Руските служби за сигурност проспаха и допуснаха да се стигне до преврат в съседна, меко казано братска страна, която при това е от ключово значение за сигурността на Русия. Разбира се, проблемът бе бързо и максимално минимизиран с присъединяването на Крим към Русия, гарантиращо запазването на базата на Черноморския флот. Също така Русия направи необходимото да не се стигне до етническа чистка и геноцид в Донбас, въпреки, че насилие избухна и жертвите вече са над 10 000. Днес Украйна е трудно да се нарече държава, властта е слаба и изцяло зависеща от външни дотации и политическа подкрепа. Корупцията се шири в невиждани до сега размери, олигарси финансират и ръководят частни армии съставени основно от бандити и крайни екстремисти, използвайки ги според случая, или за разчистване на икономически и политически сметки, или за повишаване напрежението в Донбас. За периода 2014-2017г. около 15 милиона украинци са напуснали страната в посока Русия, Полша и Западна Европа. "Европейската мечта" на украинците, освен, че им струва ужасно скъпо, но и почти няма никакъв шанс да се реализира в някакво дори мъгляво и далечно бъдеще. Ситуацията в страната е мрачна, а перспективите за решаване на кризата от страна на Русия са неясни. Дори да се намери най-доброто решение, то няма да е еднозначно полезно за Русия. Невероятно е, но нека допуснем, че украинците се наскачат по Майдана и единодушно осъзнаят грешката си, обърнат се към Русия и кажат - хайде отново да живеем дружно. Украинската икономика бе кооперирана с Русия, особено в машиностроенето и военната промишленост. Само, че не е ясно до каква степен тези украински предприятия днес са функционални, но дори да са, Русия вече е запълнила огромната част от дупките в индустрията свързана с Украйна. На практика, на Русия вече не ѝ е нужна украинската икономика, а тя не е нужна и на Европа. В тази ситуация, Русия може да каже - оправяйте се както можете, или пък да отдели средства нужни за собственото ѝ развитие и да ги хвърли във възстановяването на украинската икономика. Като се има предвид, че руснаците вече вложиха милиарди в газопроводи заобикалящи Украйна, то не ми се вярва Путин да предприеме някакви ходове за пробутване на проруско управление и заглаждане отношенията между двете страни. По-вероятен е сценарии с разпадането на Украйна и присъединяването на нейни части към Русия, Полша, Унгария и Румъния. Разбира се има и много по-кървави варианти, като например доставките на американско оръжие за Украйна и подновяване офанзивата към Донбас. В тази насока, Путин ясно озвучи позицията на Русия - ще защитим Донбас. Или на практика нищо няма да се промени, освен, че ще загинат още много невинни хора. Трудно е да се прогнозира какво ще се случи с Украйна и какъв подход ще има Русия. За мен най-вероятен сценарии е разпада на Украйна, дано поне да е мирен този път.

 

Такива са накратко проблемите и предизвикателствата пред Русия през следващия мандат на Путин. Перспективите като цяло са добри, успешното решаване на икономическите проблеми може да открие пред Русия огромни възможности, както за вътрешно развитие, така и за позицията ѝ на международната сцена.

 

Но най-големият проблем на Русия е какво ще стане след Путин.

Русия, заради огромната си територия и разнородния си етнически, и религиозен състав, за да се развива успешно се нуждае от силна централна власт. Това не е просто твърдение, то е констатация потвърдена от руската история. Силната централна власт не означава, че един човек ръководи всичко в тази огромна страна. Това е абсолютно невъзможно разбира се, но въпреки това силната централна власт винаги зависи от един човек. Само една много силна личност е способна да създаде и ръководи успешен екип, само такава личност може да превърне експертите в държавници. Освен това тази личност трябва да се озове на нужното място в нужното време...




Гласувай:
11
0



1. mt46 - Да,
18.12.2017 19:15
безспорни са заслугите на Путин за възхода на Русия... Ние да му мислим, като нямаме достойни политици, които да извадят страната ни от блатото...
цитирай
2. krumbelosvet - Собчак
19.12.2017 07:08
Не е нова мисълта на Собчак за русите като "отпадък". Странно как в съветско време, във филма "Девет дни от една година", ЦЕНЗУРАТА БЕШЕ "ИЗПУСНАЛА" една реплика на героя игран от Смоктуновски. Че хората на една съветска аерогара са НЕАНДЕРТАЛЦИ, сравнени с портретите на някакъв египетски фараон (може би семит).
И уви, вековете алкохолизъм с НЕКАЧЕСТВЕН алкохол са довели до лош резултат. Погледнете която искате руска ТВ. Самият Путин носи следи от увреждане, може би от Ленинградския ГЛАД на майса му. Да пази Бог и дано остане ясен умът и здрава ръката на държавните глави на Русия. Божие чудо е, че ПОЛОВИН ВЕК ГЛУПОСТИ след смърнна на Сталин, не доведоха до изчезването на "колоса на глинени крака".
Май списъкът от "НЕВЪЗМОЖНИ" победи на тая невъзможна страна МОЖЕ да бъде продължен...
А колегата 46 още вярва, че от нашите бедни политици зависи да се измъкнем от грижливо скроения капан. Вълкът е по-добре, че може да си отхапе крака и да избяга на три крака. Е, някои нашенци избягаха. И остана повече място за братовчедите.
цитирай
3. leonleonovpom2 - Поздрави, Мерлин!
19.12.2017 11:23
Чудесен анализ, напълно в твой стил!
Светът има нужда от силна Русия, защото той е устроен на двуполюсен модел-мъж-жена и така нататък.....
Има нужда от връщане на този модел, но в по - друга, човешка форма
Путин е доказал , че е разумен владетел, с железни нерви Това пролича особено при свалянето на самолета от турците Още тогава казах, че Ердоган ще отиде в Кремъл да се извини! И не се излъгах! Но последиците можеха да са ужасни при друг на мястото на Путин
Много пъти съм споменавал, че от омраза към Русия само губим Но трябва да се намери тънката граница между омраза и изгодно сътрудничество
Това, че парвенющината им основно е в България не е приятно, но и нашата е плъзнала из Европа?!
Да, ще бъде избран, руснаците по начало обичат силна ръка, а не Пухльовци!

Хубав ден, приятелю!
цитирай
4. merlin68 - Чудесен анализ, напълно в твой с...
19.12.2017 12:55
leonleonovpom2 написа:
Чудесен анализ, напълно в твой стил!
Светът има нужда от силна Русия, защото той е устроен на двуполюсен модел-мъж-жена и така нататък.....
Има нужда от връщане на този модел, но в по - друга, човешка форма
Путин е доказал , че е разумен владетел, с железни нерви Това пролича особено при свалянето на самолета от турците Още тогава казах, че Ердоган ще отиде в Кремъл да се извини! И не се излъгах! Но последиците можеха да са ужасни при друг на мястото на Путин
Много пъти съм споменавал, че от омраза към Русия само губим Но трябва да се намери тънката граница между омраза и изгодно сътрудничество
Това, че парвенющината им основно е в България не е приятно, но и нашата е плъзнала из Европа?!
Да, ще бъде избран, руснаците по начало обичат силна ръка, а не Пухльовци!

Хубав ден, приятелю!


Новата концепция, която е и единствено възможна в днешните световни реалности е не едно или двуполюсна, а многополюсна. В днешния свят не може да бъдат пренебрегнати интересите на страни като Русия, Китай, Бразилия, Турция... Съществуват два начина за перестройка на света към новите реалности. Единият е силов и в него световните и регионални сили ще се опитат да наложат своите интереси в противоборство помежду си, с всички възможни средства на ръба на голяма война и при пълно несъобразяване с интересите на малките страни. Вторият вариант е постигането на множество компромиси в различните региони на света, при който всяка от световните и регионални сили ще получи сфера на влияние при максимално съобразяване и с малките страни.
За съжаление в момента светът се движи по-скоро по първия сценарии, който едва ли ще доведе до нещо добро. Да се надяваме обаче, че разума ще надделее, има известни признаци за това.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: merlin68
Категория: Политика
Прочетен: 742180
Постинги: 218
Коментари: 2686
Гласове: 15637
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031