След краха на съветската идеология, светът стана идеологически еднополярен, доминиран от капиталистическата обществена система, с наложено ново и по-благозвучно име - демократична общност. След разпада на СССР, светът се превърна в еднополярен и от гледна точка на военната мощ. Победили противника си в "Студената война", САЩ, станаха единствената световна супер сила. При това положение, от САЩ зависеше налагането на Нов световен ред, или иначе казано - нов глобален модел. И тук пред американският елит възникна същия въпрос, пред който бе изправена Русия непосредствено след революцията - да хвърлят ли всички ресурси (икономически, политически и военни) на САЩ в борбата за световно налагане на демократичните ценности, или да използват господстващата си позиция в света за укрепването мощта и благосъстоянието на самата Америка? Сериозна дискусия по този въпрос в американския елит не се проведе. Заслепен от бляскавата, макар и доста неочаквана победа в "Студената война", елитът на САЩ, без особени разногласия се втурна да налага глобално своите възгледи за обществена организация. На пръв поглед изглеждаше, че САЩ, особено с подкрепата на Западна Европа, притежават достатъчните икономически средства и военна мощ, за да наложат на света своя глобален модел.
САЩ, юридически са демократична, президентска република, но де факто, са империя изградена по образ на Римската. Идеята - нов Рим, бе вкарана и в проекта "Обединена Европа". Във връзка с новата глобална визия, ЕС трябваше да се трансформира в СЕЩ. Като очевидната цел на авторите на този проект бе, да се създадат два центъра на Западната либерална демокрация, които поетапно да приобщят всички останали страни към този модел, основно чрез разширяване на ЕС и НАТО (З.Бжежински"Голямата шахматна дъска"). Всичко изглеждаше логично, на теория тези два центъра притежаваха привлекателността на развитата цивилизация с успешна икономика, комуникации, масова култура. Освен това, те притежаваха високи технологии и и военна мощ, гарантиращи им превъзходството над останалия свят. Въпрос на време изглеждаше, те да наложат глобално идеите си за развитие. През 90-те години на 20 век, въпросът беше - не дали, а кога, светът ще стане глобално западно село? Разбира се за да се случи това, бе необходимо да се интегрират множество чужди в религиозно, културно, етническо и всякакво естество народи. САЩ имаха 200 годишен опит в това и решиха, че е детска игра да го постигнат в цял свят. В Америка не отчетоха, че от тези 200 години опит, последните 50, всъщност не бяха никак удачни. През първите 150 години, новата Римска империя, наречена САЩ, успя да изгради едно сравнително интегрирано общество от различните по националност европейски емигранти. Но те макар и с различна националност бяха близки по култура, религия и традиции европейци. Освен това най-сплотяващ за новата нация се оказа девизът "Америка на неограничените възможности", този девиз обедини различни по националност, но много подобни в желанието си бързо и безскрупулно да забогатеят хора. Също както Рим, САЩ започна да се разширява, унищожавайки тотално местното население, и също като Рим, заложи на робството за постигане на бърз икономически растеж и натрупване на богатство. Дори след отмяната на робството, законите защитаваха жестока расова дискриминация и сегрегация. Едва през последните 50 години, Америка се демократизира за всичките си граждани. От робство, расова дискриминация и сегрегация, Америка скочи в руслото на всеобхватната толерантност към всички и всичко. Обаче интеграцията не протича достатъчно успешно и днес в САЩ, лишили се от репресивните механизми на Римската империя, междурасовите конфликти започнаха да набират скорост и размер. Не е трудно да се предвиди, че краят ще е същия като на Рим, но няма да се проточи толкова дълго заради отхвърлените репресивни методи и заменилата ги демокрация и толерантност.
Толерантността към различните в цялото им разнообразие, наложена в САЩ от около 50 години, се превърна в основна ценност на демокрацията и в Европа. И не само, че се превърна, тази толерантност към различното, всъщност стана НЕтолерантност към приетото за нормално в Европа. През последните 30 години, ние сме свидетели на опитите за тотална подмяна на националните ценности на европейските държави, на ерозията на държавността им. Заедно с това сме свидетели и на съпротивата срещу подобна подмяна.
Създаването на глобално общество вървеше в три основни направления:
- Подмяна на традиционните европейски ценности
Европа на националните държави, християнска Европа и Европа на семейните ценности, бе напълно подменена през последните 30 години. Тези традиционни от поне 1000 години за Европейската цивилизация ценности, бяха подменени от всеобхватната толерантност към всичко за което можете и не можете да се сетите, но под мотото - колкото по-ненормално, толкова по толерантни към него да бъдем. Това извращение на иначе безспорната ценност - толерантност, може да се илюстрира с някои акции и лозунги представляващи своеобразен връх в неадекватността. Например - те ни взривяват, а ние им казваме - няма да ни направите зли като себе си, ние ще останем толерантни и ето ни вървим безстрашни с плюшени мечета. Или пък призивите в някои европейски страни, жените да се обличат като монахини, за да не дразнят нагона на милите, но некултивирани още мигранти. Или пък да признаем партията на педофилите, защото правото на създаване на партия е най-основно демократично право... и да не изброявам, защото се ядосвам. Европейските ценности трябваше да бъдат подменени за да се пристъпи към следващия етап.
- Политика на засилен прием на мигранти от страни извън Европа и опита те да бъдат интегрирани към новите общи ценности. Тази политика отначало срещна сравнително слаба съпротива в Европа, до голяма степен, успешно овладявана от либералните политици и медии. Но с нарастването броя на мигрантите, съпротивата срещу тях и срещу новите "общи ценности" започна да расте. След хуманитарната катастрофа която предизвика НАТО в Северна Африка и Близкия изток и милионите бежанци (надхвърлили по брой тези през ВСВ), съпротивата срещу новата толерантност прие заплашителни размери и се изрази в подкрепа за крайно десни и леви партии. Лично аз не мога да разбера, как ние хората, и особено тези наричащи се - управляващ, икономически и интелектуален елит, не можем да разберем едно просто нещо преминаващо по очеваден начин през цялата човешка история - Когато се излезе от "златната среда", винаги се отива в кървавия край, независимо дали е ляв, или десен. От ненормалността на крайния нацизъм и расизъм на Хитлер, Европа скочи в крайния нихилизъм на Меркел. От жестокостта на смъртната присъда за хомосексуалистите, ние отидохме до там, те да ни учат на семейни ценности и да парадират по площадите особеното щастие да си гей... и още 30 други полови варианти.
- Политика на тотално налагане на новите Западни (вече глобални) ценности на страни извън Европа. В пълна противоположност на толерантността с която европейският елит призоваваше гражданите на Европа да посрещнат мигрантите, с "огън и меч" бе налагана демокрацията извън Европа. Ценностите на либералната демокрация са абсолютно чуждо тяло за мюсюлманския свят в Близкия и Средния изток, за арабските страни от Северна Африка и въобще като цяло за Африка и Азия. Това стратезите на либералната глобализация, потънали в умиление от западната толерантност сякаш не разбираха. Затова и опитът да бъдат наложени в тези региони срещна жестока съпротива. Неразбирането от страна на Запада обаче продължи и стратезите прецениха, че просто трябва да свалят авторитарните режими в тези региони, за да се възцари демокрацията. Сметките им се оказаха много криви, вместо демокрация, на мястото на тоталитарните режими се появи религиозен фанатизъм и последва всеобхватен кървав хаос. Оказа се, че научно-техническият прогрес разпространяващ западните идеи, и тоталното военно превъзходство налагащо ги, не са достатъчни, глобализацията в страните извън Европа, да протече толкова бързо, колкото им се искаше на нейните стратези. В резултат на опита за насилственото ѝ налагане се получи точно обратен ефект - бяха ликвидирани светските държави (макар и тоталитарни), отнасящи се сравнително добре към демокрацията и бяха отблъснати дори тези представители на ислямския свят, които харесваха, и дори до известна степен се бяха интегрирали в западните общества. Пример за това са "саморадикализиралите" се терористи от европейски страни, както и тръгналите на джихад потомци на вече "интегрирани" чужденци. В резултат на това днес, Западната цивилизация е далеч по-малко привлекателна по света, въпреки бляскаво рекламирания висок стандарт на живот и свободи. Нещо повече - тя буди омраза и противниците ѝ все по-успешно намират съмишленици, обвинявайки Запада в нов колониализъм и откровен бандитизъм. Това засили многократно религиозния екстремизъм в мюсюлманския свят и има пряка и водеща роля за нарастването на тероризма в Европа и САЩ.
Провал на либералната глобализация
И докато съпротивата по света срещу налагането на демокрация растеше, страни като Русия, Китай, Турция и други, набираха икономическа, военна и политическа сила. Макар и не така привлекателни в икономическо и културно отношение като богатия Запад, те засилиха позициите си в света и се позиционираха като защитници на традиционните консервативни ценности. Още през 2007г. На Мюнхенската конференция по сигурността, пред подхилкващия се западен елит, Путин, заяви, че еднополюсния модел се е провалил и в света се налага многополярн ред. Путин подчерта, че нито една страна в света, не е достатъчно мощна, икономически и военно, за да налага еднолично своите възгледи за глобализация. Не беше толкова смешно за западните лидери, когато пет години по-късно и големият американски геополитически стратег Збигнев Бжежински потвърди, че САЩ вече не са в позицията да не се съобразяват с никой. А, буквално преди няколко дни (януари 2018г.), многополюсният свят бе вкаран и в Стратегията за национална сигурност на САЩ, в която Китай и Русия са обявени за основни конкуренти на САЩ.
На практика, за всеки замислящ се по тази тема, днес е ясно, че модела на глобализация която Запада, но най-вече САЩ, се опитаха да наложат се провали. Провалът се дължи на много фактори, основни от който са - подмяната на традиционните Западни ценности; насилието с което се налагаше "свободата и демокрацията" по света; пълното несъответствие между традиционните за повечето страни в света ценности и тези които Запада се опита да им наложи; двойните стандарти прилагани от позиция на силата от Запада; нарастването мощта и съпротивата на редица регионални държави като Русия, Китай, Турция и други, които започнаха и координирани действия срещу либералния глобален проект. А в следствие на това, че тези държави запазиха контрола върху стратегически важни, богати на суровини региони, отслаби икономическата мощ на САЩ и Европа. Ако погледнем написаното от Збигнев Бжежински в книгата му "Голямата шахматна дъска" (1997г.), която е всъщност "пътна карта" на либералната глобализация, ще видим, че голямата част от основните "геостратегически обекти" имащи решаващо значение за успеха на либералната глобализация, не са контролирани от САЩ. Такива основни обекти са Азърбайджан (и въобще Каспийския регион), от където трябваше да тръгнат два контролирани от САЩ газопровода - един към Китай, и друг към Европа ("Набуко"). Те трябваше да поставят Китай под енергийната зависимост на САЩ и да премахнат енергийната зависимост на Европа от Русия. Друго важно геостратегическо поражение, бе - Турция, а трето е създалия се съюз между Русия и Китай. На практика Русия осигури достъпа до енергия за огромната китайска икономика, което изправя САЩ пред неминуема загуба на водещата им икономическа роля в света в близките няколко години. Вероятно предстои още един, окончателен геостратегически удар за САЩ - интегрирането на Европа с Русия. Проектът, Европа от Лисабон до Владивосток, под егидата на САЩ и НАТО, както го предвиждаше Бжежински, очевидно няма да е факт, но тепърва предстои да се види, дали няма да стане факт - Евразия от Лисабон до Владивосток, както я вижда Путин.
Но, поне за мен един от най-значителните фактори за неуспеха на либералната глобализация е, така нареченото от Бжежински "глобално политическо пробуждане". Това пробуждане се характеризира с нарастващо външно недоволство срещу Запада, както и с вътрешно недоволство от подмяната на Запада. Това недоволство има своите основания в конкретните разрушителни действия които бяха предприети от Запада в много държави по света. Недоволството има своите интелектуални основи, положени от писатели, журналисти, политици и всякакви интелектуалци по цял свят, включително и от Запада (при това тези интелектуалци са със съвсем разнообразни политически възгледи). То също така е и чисто интуитивно, инстинктивно чувство породено сред обикновените хора по света, включително в Западните страни. Въобще, едно тотално недоволство срещу осъзнатото, или инстинктивно усетено зло, което либералните елити се опитаха (и продължават да опитват) да разпрострат върху цялата Земя.
Но за какво зло говоря?
Ако в книгата си "Краят на историята и последният човек" от 1992г. Франсис Фукояма, твърди, че либералната демокрация е крайна точка в еволюцията на човешките идеологии, неподлежаща на усъвършенстване и основаваща се на принципите за свобода и равенство, то очевидно за никакво зло не можем да говорим, и дори напротив - това е самото чисто и неподлежащо на усъвършенстване добро. Възможно ли е доброто обаче да бъде наложено със сила на все по-големия брой страни и хора съпротивяващи му се? Очевидно - не, дори и да приемем, че огромната част от съпротивляващото се човечество е "лошо", то следователно не му е нужно универсалното "добро" на либералната глобализация.
Но за разлика от "доброто" на Фукояма, Бжежински в "Голямата шахматна дъска", дава съвсем различно тълкувание на глобалната победа на либералната демокрация - Свят в който няма да има държави, един голям миш-маш от раси и етноси, миш-маш от култури, управляван от Корпорации. Някой да е чувал за демократично управлявана корпорация? Това е тоталитаризъм от оруелски тип и не знам кой нормален човек, независимо от политическите му възгледи, би могъл да нарече подобно глобално бъдеще - добро.
Но както и да е, спорът - "добра" или "лоша" е либералната глобализация е излишен, защото тя просто изгуби борбата за световно господство.
Край на глобалния либерален ред, или край на човешката история?
Безспорно добра за нормалните хора по света последица от този провал, е фактът, че историята продължава... ако продължи. Защото, въпреки, че на либерализмът не му стигнаха силите да се превърне в световен господар, силите му все още са напълно достатъчни да хвърлят човечеството в последната му война, която може да придаде на "Краят на историята и последният човек" съвсем буквален смисъл. Тази опасност в момента и въобще в близкото бъдеще е огромна и вероятно ще нараства, а защо?Защото Западът, и особено САЩ, изразходваха огромен ресурс в проваления опит за глобално господство. По същество и мащаб, този опит бе близък до воденето на световна война, нещо както знаем, твърде скъпо. Днес когато провалът е факт, остава да бъде платена цената, а тя е висока. За разлика от фалитът приписван на флагмана на социализма - СССР, фалитът на САЩ е съвсем реален. Това се дължи на факта, че СССР на практика преди да се разпадне, беше собственик на огромна част от природните ресурси в света, а друга също не малка част бяха под контролът му в неговата сфера на влияние. Също така СССР притежаваше сериозна промишленост, която ако се управляваше добре не би дала никаква предпоставка за икономически фалит. Икономическата неефективност, не се дължеше толкова на модела, колкото на човешкия фактор ръководещ го. Израждането на несменяемият, неконтролируем и трудно обновяващ се партиен елит, доведе до там, че се пръкна критична маса от дегенерати на ключови позиции в ръководството на СССР, а от там и в другите соц. страни, и те разрушиха системата отвътре. При САЩ, нещата са доста по-зле. Америка заедно с Европа, владеят значително по.малко природни ресурси, а контролът им върху други региони от света намалява. САЩ освен това изнесоха голяма част от промишлеността си в Китай и други "развиващи" се страни и лесно могат да загубят контрол върху нея. Китай е на път съвсем скоро да измести САЩ като първа световна икономика и това ще се окаже изпитание за господството на долара. Наред с това, с отслабване влиянието на САЩ и набиране влияние от страна на Русия, Китай, Иран и други регионални сили, разбирането, че долара не изпълнява честно ролята си на световна валута расте, расте и недоволството по света от това. Твърде вероятно е с оглед на събитията в Сирия и масовото недоволство от политиката на САЩ сред страните от Близкия изток, американците да загубят влияние върху по-голямата част от петролния пазар. А замяната на долара с други валути при покупко-продажбата на нефт, съвсем ще отслаби влиянието му. Или простичко казано, САЩ са изправени пред сериозен риск, печатницата на пари в мазето им да бъде затворена. А доларът има особен статус в американската икономика, без него, тя просто е мъртва. Доларът е осъществената вековна мечта на хиляди алхимици - от нищо да правиш злато. Монополът върху печатането на световната валута, дава изключителната възможност, цял свят да плаща американското въоръжаване и икономическо добруване. Механизмът е много прост - ако (както си спомняме, че се е случвало преди борда) правителството на България реши да напечата няколко милиарда за да ги даде на пенсионерите, ще стане инфлация в страната, която ще обезцени лева. Но когато САЩ реши да напечата някой и друг трилион, инфлацията която следва се поема не само от Америка, но и от цял свят.
С оглед на този риск, САЩ съвсем резонно се опитват да провокират нови военни конфликти навсякъде където е възможно. Целта е продажбата на оръжие, спечелването на позиции чрез пряка или непряка намеса и отслабване позициите на враговете им (основно Русия, Китай и Иран). Но като се има предвид значително нарасналите сили и съпротивата на множество обединяващи се регионални държави, то тази американска политика в един момент може да доведе до глобална ядрена война.
Но има и по-голяма беда, САЩ освен икономическите и финансови проблеми и рискове, имат и огромни социални проблеми. Не случайно Бжежински представи ролята на САЩ в либералната глобализация по следния начин - Глобално доминиране на Америка и налагане на нов световен ред до към 2030г. след което САЩ ще изчезнат, разтваряйки се в глобалния коктейл на новия ред. Това "разтваряне" Бжежински много добре го е видял, и той много добре е знаел, че то е неизбежно, дори и да не се получи осъществяването на проекта му за нов ред. Междурасовите конфликти в САЩ набират скорост и отслабването на страната в икономически план само ще ги разпалва и риска от анархия нараства. Ако САЩ загуби доминиращата си икономическа, политическа и военна роля в света, то щатите се изправят пред неминуема катастрофа. На практика САЩ в момента до много голяма степен са изправени пред пропастта пред която стоеше СССР в края на 80-те години на ХХ век, въпреки, че причините за това са съвсем различни. Русия обаче успя да се съвземе от краха предизвикан от разпада на СССР, а това стана благодарение на вековните традиции които либерализма не успя да унищожи, а също така благодарение на силната национална принадлежност към това което руснаците наричат "Русский мир", при това не само от етническите руснаци. Нито едно от тези две условия не съществува в САЩ, което означава, че ако щатите ги сполети подобен крах, то той ще бъде окончателен, възраждане няма да има, ще отидат при Римската империя която се опитаха да копират. Дори в момента Тръмп е един своеобразен Горбачов, тепърва предстои да видим, дали ще се окаже глупак като него, или ще успее да минимизира последиците от провалената от предшествениците му либерална глобализация. Ако той успее да стабилизира САЩ след загубата на доминиращата им роля в света, ще го призная за гений.
Междувременно обаче, САЩ са една умираща империя разполагаща с огромна и глобална военна мощ и вероятността да завлекат целия свят заедно с тях в отвъдното, е огромна.
Смъртта на Европа
Паралелно с провала на износа на демокрация, се провали и интегрирането на милиони мигранти пристигнали и пристигащи в Европа от други континенти. Те не само, че не се интегрират, но дори не крият стремежите си да въведат в Европа собствените си порядки, религия и закони. Освен това са значително по-плодовити от европейците, и всеки може да се досети до къде ще доведе това в едно много близко (ако не се спре миграцията), или в едно по-далечно (ако все пак разума надделее) бъдеще.
Все пак Европа има по-големи шансове за спасение от САЩ (разбира се ако американците не изпарят целия свят за да им прави компания в небитието), за целта Европа трябва веднага да се върне към истинските си ценности, да спре миграцията, да помогне за умиротворяването на хаоса в Африка и Близкия изток, да отдели една голяма част от богатството си за възстановяването на опустошените не без нейна помощ страни и да върне милите бежанци обратно. А след това европейците да си мият чиниите сами, не да чакат на Рифат, или на Сергей да им ги измият, а вечер под юргана да правят европейчета и да не разчитат за това на 30-те пола, а само на създадените от Бог - мъж и жена.
Ако това не се случи, а то няма да се случи без силни, дори радикални действия от страна на простите европейци без да чакат на "елитите" си, то... Европа просто ще умре като цивилизация, а на мястото ѝ ще се роди с много кръв нещо ново, което дори може и да е по-добро.
Въобще за човечеството предстоят "интересни времена", в момента ние сме изправени на ръба на глобална война, а вероятността тя да започне в близко време расте и никога до сега не е била толкова голяма.
Тагове:
В Харков има транспортен колапс: Заради ...
Флорин Курта; Създаването на славяните
САШ допуснаха груба грешка съссилово налаганата демокрация, която роди необичайна миграция
Да , Обама в края на мандата си призна грешката и каза ,че вече няма да действат по този начин Да налагат силово демокрация!Добавиха се и ненужните агресиив Либия, Ирак и накрая в Сирия
Странни, хубави или лоши, Садам Хюсеин и Кадафи осигуряваха стандарт на живот на народите си, какъвто сега е химера
Като се знае, че цял щаб от специалисти в САЩ анализира и прогнозира политическите и военните ходове, трудно може да се приеме това за случайна, необмислена грешка!
Но духът вече е изтърван от бутилката....
Да се молим, да се намери бързо начин, за да прибере!
Хубава вечер, Краси!
