По едно случайно стечение на обстоятелствата името на кумеца ми е също Весо. Същото като на баджанака на героя на Краси Бачков / jitanosten/. Jitanosten, който с изящния си език и майсторството на разказвач, ме вдъхнови да се впусна в лоното на писателската дейност- разбира се, без всякакви претенции за съвършенство или професионализъм.
Подобно на прословутия баджанак, кумеца Весо беше и е една доста сложно съставена и комплицирана фигура. В отминалите години са се случили доста истории, които заслужават да бъдат отбелязани с подобаващото им внимание и аз като съвестен свидетел /и слушател/ на случките, несъмнено съм натоварен от съдбата да им дам публичност и ги популяризирам сред обществеността. Мисля, че е редно да започна с една от случките, свързана най вече с възпитателната им стойност:
Бай Иван комшията и Дедото /тъста/ на Весо,
Дедото прекарваше свободното си пенсионерско време на вилата, намираща се на 5 км. от града. В околностите на едно китно средногорско селце в подножието на връх Бетера. Всъщност Бетерите бяха два - Голям и Малък. И все още са. Като всеки млад пенсионер бе се посветил на природосъобразна дейност, изразяваща се в отглеждане на разни продуктодаващи растения, предполагащи копане и други съпътстващи дейности от рода на садене, поене, торене, окопаване и т.н.
Комшулука със съседа бай Иван Даскала бе един плет, който не представлява бариера за преминаването на кокошки, петли, пилета и друга подобна гад, създадена от Твореца да рови току-що засадената култура и да я изкълве барабар с корените.
Дедото многократно упорито отремонтираше паянтовото препятствие, но особени резултати не се реализираха. Природно скромният човечец след 5-6 неуспешни опита сезира бай Иван за нашествията на агресорите, с молба да бъдат ограничавани в похожденията си , за което получи най-искрени съжаления и непоколебими обещания за превъзпитание и респектиране на вредителите.
Резултатът обаче се оказа нулев.
Един ден кумеца Весо ме помоли да прескочим до вилата с намерението да изкрънкаме 1-2 шишета с ракия, необходима ни /всъщност не помня за какво ни бе необходима, но ракията винаги е необходима / …
Когато пристигнахме, видяхме отчаяния любител на земеделски култури да седи отчаяно на един сух дънер и да гледа безнадеждно няколко гадини да му изравят засадените сутринта доматени стръкове. На резонния въпрос - какво става- отговора бе безнадеждно махане с ръка и вперен поглед в пространството.
Спогледахме се с кумеца Весо и се разбрахме без думи. Полечка и предпазливо заобиколихме гадините и им отрязахме пътя за отстъпление, след което атакувахме. В резултат един от петлите бе заловен и след кратко съвещание екзекутиран експедитивно без излишен шум и следи. Дедото ужасено изгледа случващото се, нервно запали цигара панически се заоглежда , но след като се убеди, че липсват всякакви уличаващи доказателства за извършенотото насилие, се поуспокои и зададе резонния въпрос “
-
Ами сега … ?
-
Сега - какво … Трябва да се сготви ...
Взехме заслужено заработената ракия и отпрашихме към града. Там заслужено наказания нарушител бе оскубан и сготвен по особено вкусен начин от Бабата. На резонния й въпрос : “Откъде ?...” получи резонен отговор, че на безлюдния път въпросният нещастен петел се е хвърлил безразсъдно под колелата на колата с очевидното намерение да се самоубие и т.н. Доколко обяснението я задоволи, остава под въпрос, но петелът се оказа приготвен майсторски и абсолютно професионално.
След няколко дни операцията бе повторена, а след още няколко - и потретена.
В крайна сметка след десетина дни комшията бай Иван се оплакал на Дедото, че наоколо върлува лисица и за отрицателно време закупил мрежа и направил оградата непроходима.
От цялата тази история ми е останала поуката, че принудителното възпитание на невъзпитаните е единствения ефективен метод за превъзпитаването им.
Бай Добронамерен беше прав, аз грешах.
Кой ще ми каже Минотавърът - Паладин ли ...
Все пак поздравления за смелостта да хванеш перото!
Пиши, но не бързай да публикуваш.
Ще добавя още, че взаимоотношения между дядото и бае Иван са ограничени само до щетите нанесени на дядото от пернатите на съседа, което в действителност едва ли е така. Трябва повече наблюдателност и вникване в детайлите. Повече да се чете и по-малко да се пише.
20.02.2018 11:56
За ракията не си прав, защото в старите времена Дедото оставяше външната врата незаключена, вътрешните също и нищо не изчезваше ни от къщата, ни от двора. То за инструмент - и на улицата да го оставиш-никой няма да го пипне - да не е луд, но специално за ракията и пелина въпросът стоеше по съвсем различен начин. Все пак стояха в мазето.
Ако забелязваш - говоря за ИЗПРОСВАНЕ на ракия, въпреки че кумеца знаеше тайника за съхранение на заветната течност, но и през ум не ни е минавало да вземем без разрешение. Такива бяха времената !
За просията също мислих. Можеше да занесете на дядото поне хляб, вместо да просите с празни ръце.
За просията също мислих. Можеше да занесете на дядото поне хляб, вместо да просите с празни ръце.
Мислил съм многократно по въпроса с компенсационните възнаграждения. И акъла ми стигал дотолкова да се огранича до традиционните мезета при консумирането на този стойностен продукт на българщината- ракията.
В този смисъл съм готов да призная известна ограниченост в творческия консумативен подход към този твърде важен феномен, допълващ качественото ползване на домашно добития извънредно привлекателен ракиен продукт. Мезетата са много важен детаил в квалитетното употребление и незаместима технологична съставка. Както един компютър не може да работи без хардуера си /нали така се наричаше таковата му на компа?
Ако ги нацапам, ще ти се обадя да ги оближеш - зная, че си падаш по тези неща.
Разбира се, авторът би могъл подробно и много омайно да опише природата, чудните аромати носени от лекия бриз, душевния мир на двамата бай ивановци и сгъстяването на облаците над комшийските им взаимоотношения вследствие пернатите набези. Би могъл, подобно на Уортън в "Пилето" да опита да се слее с кокошата менталност и да представи набега на пилците към посевите, не само от гледната точка на клетия градинар, но и откъм природата пилешка.... и въобще, би могъл да развие този сюжет в роман. Но откакто радиото, киното, телевизията и интернет, намалиха желанието на читателя да си купува книги, особено дебели, и съответно на авторите спряха да им плащат за написани брой думи, и дори започнаха да им взимат пари та да ги издават... то разказът в съвременната литература трябва да е максимално сбит - обстановка, действащи лица, интрига с по няколко думи и поука. Направо ако може поуката, а те читателите сами да си правят разказ по нея. Така, че аз не споделям забележките на колегите критици коментирали преди мен.
Браво! Кратко, ясно, поучително, и най-важното - не скъпо за издаване и не отнемащо много от времето на забързания днешен читател. Има хляб в теб, дерзай:)
Историята има и поука и е битово полезна - как действа лисицата! :))))))
Ако продължиш да пишеш аз ще те чета! По - добре го правиш от титулованите драскачи. :))))))
Поздрави!
Разбира се, авторът би могъл подробно и много омайно да опише природата, чудните аромати носени от лекия бриз, душевния мир на двамата бай ивановци и сгъстяването на облаците над комшийските им взаимоотношения вследствие пернатите набези. Би могъл, подобно на Уортън в "Пилето" да опита да се слее с кокошата менталност и да представи набега на пилците към посевите, не само от гледната точка на клетия градинар, но и откъм природата пилешка.... и въобще, би могъл да развие този сюжет в роман. Но откакто радиото, киното, телевизията и интернет, намалиха желанието на читателя да си купува книги, особено дебели, и съответно на авторите спряха да им плащат за написани брой думи, и дори започнаха да им взимат пари та да ги издават... то разказът в съвременната литература трябва да е максимално сбит - обстановка, действащи лица, интрига с по няколко думи и поука. Направо ако може поуката, а те читателите сами да си правят разказ по нея. Така, че аз не споделям забележките на колегите критици коментирали преди мен.
Браво! Кратко, ясно, поучително, и най-важното - не скъпо за издаване и не отнемащо много от времето на забързания днешен читател. Има хляб в теб, дерзай:)
Абе и аз се питах дали да не опиша психологическите преживявания на нашествениците, хармоничността между преживяванията им и природните дадености на околната природна среда и ред други обстоятелства, но поради неопитността си в писателския бранш, реших на първо време да сбия повествованието. Излиза, че не съм сбъркал, май. При следващи опити ще ползвам и други литературни и пр. похвати - да видим какво ще се получи.
Оценявам твоето компетентно изказване и оставам с .надеждата , че може да стане свирка и от доста дървета.Благодаря за рамото !
Може би за себе си си прав, но ако те спипам да ми тършуваш и ровиш /като проскубан петел/ из къщата, не ми се иска да ти казвам какво ще ти се случи, че пак ще хукнеш да хленчиш на домакините на платформата, че те заплашвам и се държа неприлично,тартюфелски и хулигански. Засега ще информирам адвокатите си /и тези на кумеца/ да се запознаят и преценят нанесените ни обиди, както и да напишат и входират при гл. прокурор съответните искови молби.
Историята има и поука и е битово полезна - как действа лисицата! :))))))
Ако продължиш да пишеш аз ще те чета! По - добре го правиш от титулованите драскачи. :))))))
Поздрави!
Благодаря за хубавите думи и високата оценка. Приемам ги с присъщата ми неоправдана и неоспорима скромност. Мисля да опровергая най-сетне погрешното твърдение, че чукча трябва да се изявява и като читател, а не само като писател. Но вероятно ще разнообразя просветителската и будителска дейност и с поезия !
Почитания и поздрави !
Напълно съм съгласен с макаренковския подход в основата на комплекса от възпитателни действия. Както при подрастващите, така и по отношение на останалите. Както е казал Македонския мъдрец : "... и со малце кютек...".
Поздрави и почитания !
Ще добавя още, че взаимоотношения между дядото и бае Иван са ограничени само до щетите нанесени на дядото от пернатите на съседа, което в действителност едва ли е така. Трябва повече наблюдателност и вникване в детайлите. Повече да се чете и по-малко да се пише.
Малко късно забелязвам едно неправилно възприемане на обстоятелствата, отразени в чудесния ми и перфектен първи разказ. Наричаш "дядото" човека, който е един от основните герои в повествованието ! Нека бъдем точни : никъде не съм написал "дядото", защото героят не е някакъв си дядо, а "ДЕдото" на кумеца. С Главно ГГГГГ. Моля да бъдем по-прецизни в преценките , надценките и оценките си.
Понеже съм обективен, ще кажа, че съчетаването на текста с илюстрации е добро и сполучливо решение. А ти си пиши, читатели все ще се намерят.