Както подобава на всеки успешен бизнесмен, програмист и меринджей, имащ при това титанични творчески напъни, и наш Гочко, на дръти години беше зарязал столицата и се бе заселил сред природата на българското село. Малка спретната къщурка, съвсем малко над 300 квадрата, построена с тия две гочови ръце, приютяваше старините му. В идилията на третата възраст, Гочо бе съпътстван от вярната му спътница в живота - Горкана. Тук читателят не бива в никакъв случай да бърка "спътница в живота Му" с "жената на живота Му". Гочо, при всичките си милиони добродетели, и всъщност, точно заради тях, не бе успял да открие истинската жена на живота си. Не си мислете, че това е поради некадърност - сакън, или пък вследствие на голяма претенциозност - не, това за гочово съжаление, беше обективната реалност в която нито един женски екземпляр не се доближаваше до нивото на гениалността, красотата и умността му. Да, тази обективна реалност, не позволи на нито една жена да плени гочовото голямо и добро сърце. Една Горкана, с небивалата упоритост на монахиня, влюбена в своя Бог, следваше наш Гочо в житейския му път и безпрекословно изпълняваше неведомите му желания. Неуморна и всеотдайна, тя бе - вярна кучка, лаеща по враговете му - милозлива козичка с остри боцки пълни с пълномаслено млекце, и разбира се - муза, винаги на разположение на творческите му напъни. Въобще, Горкана беше толкова идеална, че всички се чудеха, как такъв шедьовър, можеше да изпълнява ролята на резервна гума в гочовия "Тесла" живот. Някои зли езици, дори твърдяха, че тя е измислена героиня, съществуваща само в неведомите мисли гочеви. Но както ще стане ясно от този разказ, те не бяха прави, а Горкана не бе чак толкова съвършенна...

Дядо Гочо, който обичайно ставаше в 6:00, днес подрани понеже го чакаше приготовление за празника. Да, днес бе Гочовден, навън беше прохладно, усещаше се аромата на нощния дъждец окъпал тучната зеленина и напълнил планинското поточе ромолящо в непосредствена близост до гочовата къщурка. Зазоряваше, птиците пееха щастливите си песни, а от селото се чуваше не толкова щастливото блеене на агнета изживяващи последния час на краткия си живот. Само гочовото агне, усетило, че стопанинът му се е събудил, блееше неистово щастливо. Читателят не бива да си мисли, че хайванчето е толкова тъпо и не разбира какво го чака. Напротив, агнето гочово, беше най-умното, красиво и крехко животинче в околността и чудесно знаеше съдбата си - да се превърне в храна за най-бележития Гочо на Балканите, а това го изпълваше с предсмъртно щастие.
Дядо Гочо се протегна и веднага се залови за работа, защото сред липсващите му пороци, мързелът бе най-липсващ. Напали огнището, наточи ножовете и с безпогрешна точност, по най-хуманен начин прекъсна щастливото блеене на гергьовското агънце. След това Гочо го одра и изпълни всички готварски процедури по собствената си рецепта за приготвяне на празнично печено агне предавана в рода му от незапомнени времена. През цялото това време, в краката гочеви се мотаеше Квантор и обилно слюнкоотделяше, предвкусвайки пиршеството в което и той ще се включи... за жалост на много по-късен етап. Квантор беше, игрив, симпатичен, черно-бял пес от породата Балкански подкаручник, осиновен от Дядо Гочо.

Слънцето вече беше високо в небето и лъчите му гъделичкаха носа на баба Горкана, щастливо въргаляща се в леглото, все още унесена в последните акорди на отминаващия сън. Това беше еженощно повтарящ се от години прекрасен сън, в който Горкана от "спътница в живота Му" се превръщаше в "жената на живота Му". Всяка сутрин, събудена след този щастлив сън, баба Горкана си казваше - добре, че не съм "жената на живота Му", защото нямаше да преживявам всяка нощ щастието на това превъплащение.
Доволна и сияеща, Горкана слезна в кухнята при Гочо и се захвана да му прави закуска - пържени филийки с прясно издоено козе мляко.
След закуската, дядо Гочо рече:
- Горки, агнето е в пещта, трябва да си покъкри на жарта още 2-3 часа, а аз през това време ще ида до Хоремага да почерпя многобройните си фенове по една лицеярна сливова за Гочовден.
- Върви, почерпи, аз ще наглася празничната трапеза и докато се върнеш ще прегледам и отговоря на поздравленията на многобройните ти фенове в блога. Разбира се от твоя профил, за по-лесно.

И така дядо Гочо пое към имащата повече от 200 години история селска кръчма, а баба Горкана, знаейки отлично, че няма да се мине само с по една "лицеярка", се запъти към стаята за виртуални удоволствия, намираща се на последния етаж в гочевата къщурка. Там баба Горка, прекара час-два в защита на гочевото реноме и в мачкане на чикиджи-тролове, па реши да се смъкне долу, да види докъде е стигнало агнето в последния си път и да направи салатата.
И ето, че прекрасният празничен ден, бе опорочен от ужасна трагедия... Горкана стоеше на прага на кухнята с широко отворени очи и не вярваше на ушите си - пещта зееше отворена, а вътре само черна празнота, ни агне, ни дявол.
Мислите се заблъскаха в главата на баба Горкана с опасна за възрастта ѝ скорост - това е работа на някой неинтегриран негодник! Ама и аз козата с коза, как забравих да включа СОТ-а! Сега къде ще диря агне, кога ще го пека! Мале, като се върне Гочо, гладен и подпил... никога няма да мога да сънувам, че съм станала "жена на живота Му"! Ами онзи пършивец - Квантор, какво прави, че не опази агнето?! - и изведнъж на баба Горкана ѝ просветна къде е спасението ѝ.
- Квантор! - изрева разярената баба, а Квантор показа изненаданата си рошава кратуна изпод каруцата на двора, протегна се и дотърча при стопанката си.

Дядо Гочо се прибираше подгизнал под следобедния гергьовденски дъжд с уверената, но силно клатушкаща се походка на човек прекалил с лицеярната сливова. Той отвори вратата и с удоволствие вдиша вкусния аромат на печено агне, а очите му възторжено се взряха в празнично отрупаната маса. Баба Горкана го посрещна с щастливата усмивка присъща на всяка домакиня посрещаща мъжа на живота си прибиращ се от кръчма... Въобще патриархална картина, красотата и достоверността на която, мърляв съвременен автор, трудно може да предаде.
- Ех скъпи, само как си ми се... намокрил - с благ глас го посрещна бабата. - Върви се преоблечи и да вечеряме.
- Няма какво да се преобличам, направо да почваме да ядем, че такъв лицеярен глад ме е подгонил... - рече, ударилият пет аператива дядо Гочо и се тръшна на масата.
След час, дядо Гочо с голямо усили надигна снажното си тяло, събра остатъците от агнето в една тава и се запъти към вратата.
- Квантор, тук! - извика дядото и се заоглежда - Квантор! къци-къци... Квантор!
- Квантор ядеш, Квантор викаш - измърмори баба Горкана от масата.
- Какво викаш Горки? - обърна се дядо Гочо.
- А, нищо, нищо, бая си за щастие - ухили му се "спътничката в живота Му".

малиии/тъй се провиква черният бляк паразит
..нема такъв...тъпунфер кат теб, мъро...цъцъцъцъъъцц,
за 25п, пишеш тъпня, след тъпня...
пак ли изтърва и двете..кучки...
мъкоо тежка,какоя старост-не Радаст...

известна повече като Юла Миризливото, та да му прави свирки с мазни устни. Я виж какъв минет- сурат е отпрала!

Горкото кученце, но какво не биха направили жените, за да опазят мира в къщи. Добре, че нямат дечица да ядат и те кучешко месо. Децата обожават кученцата.
А Лайфчо твърдеше, че не пиел.

- Чy ли, бpе? Гeоpги yбил змея!
- Ай cтига, бе! И сега какво?
- Ми сега е вдовец.
:)

Интересен виц:)

разби сърцето ми! сега мразя горкана до дъното на душата си!

аз си мислех, че е веган..

Явно лицеярната сливова прави човека непретенциозен.

за знания по медицина. Как е възможно човек с такава талия да става и да закусва в 6 часа. Той би трябвало за яде през 6 дена, нали ? Да изяде кученцето, каква наглост.

Ти да не си му секретарка ? Не можеш да се стърпиш да не го защитаваш, а и той тебе.
Поне може да се мъчи да не яде 6 дни, а не да ми твърди, че трябвало да закусва в 6 часа. Това е неразумно.
Всъщност е възможно да имам ментални пикове. Това става като се тренира мозъка. Опитай и ти.

Кученцата не са за ядене, да не си с дръпнати очи, жълта раса ?