Постинг
11.06.2013 20:57 -
Аеций vs Атила
Автор: merlin68
Категория: История
Прочетен: 8811 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 13.06.2013 18:40
Прочетен: 8811 Коментари: 9 Гласове:
14
Последна промяна: 13.06.2013 18:40
Флавий Аеций
(около 396 - 454)
Флавий Аеций, наричан "последният римлянин", всъщност е скит, родом от Силистра. Баща му Флавий Гауденций заема длъжността началник на конницата и според Йордан произхожда от знатен, местен мизийски род. Така, че Аеций се явява второ поколение "варвар" заемащ висша длъжност в армията и управлението на Западната империя. Три пъти става консул, удостоен е с най-престижната титла "патриций", командва римската войска и на практика управлява империята при младия Валентиниан ІІІ. Амбициите на Аеций, никога не са включвали императорския трон, който той съвсем лесно е можел да получи. Не случайно всички свидетелства на летописците го описват като изключително почтен, смел, мъдър и не ламтящ за богатства - раждането му е истинско щастие за Рим (според Йордан).
"Той бил среден на ръст, силен, добре сложен, не бил нито слаб, нито дебел; бодър, пълен със сили, стремителен ездач, изкусен в стрелбата с лък, неуморен в мятането на копие, много способен войн и прославен в изкуството да сключва мир. В него нямало нито капка лакомия, нито малка алчност, по природа бил добър" Така Ринат Фригерид описва Аеций.
Младежът Аеций прекарва няколко години като заложник при везготите и хуните, размяната на заложници по това време е обичайна практика за гарантиране на сключените договори. Заложник не следва да се разбира като арестант, напротив, той се е ползвал с всички привилегии на знатния си произход и по време на престоя си е завързал приятелски лични контакти, което личи от хода на последващите събития. Освен това тези години прекарани при готите и хуните са му помогнали да опознае отлично както тяхното оръжие, тактики, нрави, така и слабите им места. Например Аеций въвежда в римската армия хунския (скитски) лък, оръжие превъзхождащо използваните до тогава от Рим. Много е вероятно в този период Аеций да се е сприятелил и с бъдещия цар на хуните - Атила.
Добрите лични връзки които Аеций има сред скитите се потвърждават от това, че той често прибягва до услугите им като съюзници. Например Аеций води 60 000 на хунска армия в подкрепа на узурпатора Йоан, опитващ се да заеме престола в Рим, но армията му закъснява и Йоан е убит, на трона се качва 7 годишния Валентиниан. Въпреки, че лесно би могъл с помощта на хуните да го свали, Аеций не го прави и на практика става покровител на малкия император и майка му изпълняваща ролята на регент. По това време Рим използва хуните като съюзници, разбира се този съюз не се крепи само на личното приятелство на Аеций с хуните, но и на римското злато. Факт е обаче, че благодарение на приятелските отношения на Аеций със скитите и на безспорния му дипломатически талант, хуните не грабят земите на Западната империя, нещо което с охота вършат в Източната. Освен това Аеций е задължен на хуните и в личен план. През 432 година той влиза в конфликт за влияние над императора и майка му с друг голям римски пълководец на име Бонифаций. В борбата между тях се стига до въоръжен сблъсък в който Аеций губи сражението, но пък Бонифаций умира от раните си. Изпадналият в немилост Аеций бяга при скитите, а за главнокомандващ римската армия е назначен зетят на загиналия Бонифаций. С подкрепата на хуните Аеций е реабилитиран и в 433 година се завръща в Рим като си връща поста на главнокомандващ армията. От казаното до тук не може да не направи впечатление, че хуните на практика кадруват в Западната империя, която се раздира от вътрешни конфликти и е неспособна да защити границите си без помощта им. И в следващото десетилетие хуните нееднократно помагат на Рим против бургундите, германите и везготите.
Атила
(около 406 - 453)
Атила е най-прочутият хунски цар, при него Скитската империя има най-голямо могъщество и най-обширна територия. Смъртта на Атила слага край и на империята на хуните.
"Никога, никому от предишните владетели на Скития, или дори на владетелите на други страни, не се е отдавало да свърши толкова много, за толкова кратко време, за да властва и над островите в океана (Балтийско море б.м.), и над цяла Скития, даже римляните да има за свои данъкоплатци." - това казва за хунският цар, Ромул, посланик на Западната империя (цитиран от Приск).
Също както Аеций, прекарва няколко години от живота си при бъдещите си врагове хуни и готи, така и младият Атила живее известно време в Рим. Подобно на Аеций, и Атила опознава добре достойнствата и слабостите на бъдещите си врагове.
Съдбата сякаш предопределя сблъсъка на тези двама велики мъже, твърде приличащи си в добродетелите и твърде различаващи се във възгледите си.
Съдбата с невероятна ирония предопределя и смъртта им от един и същ убиец - Рим. За иронията на съдбата обаче ще говорим по-късно.
Атила заедно с брат си Бледа наследява властта над хуните в 434 година след смъртта на чичо им Руа (Ругила, Роас). Двамата братя управляват съвместно в продължение на 10 години до смъртта на Бледа през 444 година (по други данни 445 или 446). Според съвременника Проспер Аквитански, Атила убива своят брат Бледа и става единствен владетел на хуните. Друг съвременник на събитията Приск, също споменава смъртта на Бледа, но без да посочва Атила като отговорен за нея:
"След като коварно бил умъртвен брат му Бледа, властващ над значителна част от хуните, Атила съединил под своята власт цялото племе."
Освен това в описанието на мисията си като посланик при хуните, в един пасаж Приск дава сведение, което косвено потвърждава, че Атила няма отношение към убийството на брат си. Приск разказва, че при една буря палатките на ромейските посланици били отнесени от вятъра и те с крясъци тръгнали да търсят помощ. Приютили ги в едно хунско село, в което се оказало, че управлява една от жените (вдовиците) на Бледа, Приск я нарича царица. Обикновено при подобен род политически убийства не се оставят живи роднини, което ме кара да считам, че по-скоро Атила не е свързан с убийството на Бледа. От 444 до смъртта си през 453 година Атила управлява еднолично Хунската империя.
Най-подробни сведения за Атила, дава писалия през VІ век готски историк Йордан. Трябва да се има предвид обаче, че оставените ни от историка живял век след Атила сведения са силно повлияни от негативизма с който църквата и Римската империя са се отнасяли към хуните и техния цар. Все пак според мен Йордан е достатъчно коректен автор, стига да го четем внимателно и следим кога се позовава на съвременници на събитията като Приск и кога изразява свои виждания. При такъв по-внимателен прочит често се забелязват несъответствия. Например, Йордан твърди, че част от готите против волята им са принудени от хуните да им станат съюзници заедно с останалите скитски племена, едва ли не със статут на роби и само от страх пред хунското оръжие се подчиняват на властта им. Същевременно обаче Йордан пише за Атила:
"Атила, повелител на хуните и единствен в света владеещ едва ли не всички племена в Скития, достоен за удивление заради баснословната си слава сред всички варвари."
Явно не оръжието, а харизмата на царя е част от спойката между хуни, готи и останалите племена в Скития.
Приск, който се среща с Атила лично, го описва като човек умерен във всяко едно отношение. За разлика от останалите знатни скити, Атила не носел златни украшения и скъпоценни камъни нито по дрехите, нито като украса на меча, или юздите на коня си. Пиел от обикновена дървена чаша, докато гостите и останалите хуни пиели от сребърни и златни чаши. Дрехите му се отличавали от тези на обикновените скити само по забележителната си чистота.
Йордан който както вече споменах пише за Атила един век след смъртта му, ползва историята на Приск, който за съжаление не дава описание на физическия облик на Атила (поне не се е запазило такова). Йордан запълва празнината най-вероятно от себе си:
"Любител на войната, сам той бил умерен във всичко, много силен в здравомислието, достъпен за просещите (милостта му б.м.), и милостив към тези, на които веднъж се е доверил. На външен вид нисък на ръст, с широки гърди, голяма глава и малки очи, с рядка брада леко посивяла, сплескан нос и отвратителен цвят (на кожата), той изявявал всички признаци на своето произхождение."
Съвсем неуместно това описание дадено век след смъртта на Атила, се приема от някои историци като доказателство за монголоиден произход на Атила и въобще на хуните. Всъщност описанието не визира Атила като монгол, Йордан отразява наложеният от църквата обобщен образ на хуните като полудемони. Описанието пряко кореспондира с един предходен пасаж, в който той разказва за произхода на хуните. Според Йордан хуните произхождат от вещици прогонени от племето на гетите (готи), сношили се с пустинни духове и дали началото на това жестоко човекоподобно племе, наричано хуни:
"Кралят на готите Филимер..., след напускането на Скандза, пети под ред държал властта над гетите и, както ние по горе разказахме, влязъл в скитските земи. Той открил сред своето племе няколко жени - магьосници, които сам на родният си език наричал "ХАЛИУРУНИ". Считайки ги за подозрителни ги прогонил далеч от войската си и така, превръщайки ги в бегълци, обрекъл ги да блуждаят в пустините. Когато те бродещи по безплодните пространства, били срещнати от нечисти духове, в техните обятия се съвкупили с тях и заченали това свирепо племе, което в началото живеело сред блатата - ниски на ръст, отвратителни и съсухрени, подобни на хора само в смисъла, че издават някаква човекоподобна реч."
Обективно погледнато, Йордан с половин уста признава, че хуните са роднини на готите:) Разбира се прави възможното християните готи от VІ век да бъдат максимално дистанцирани от своите братовчеди - полухора - полудемони. Чрез тази формула, Йордан описва физическия облик, както и потеклото и на Атила.
След Йордан, образа на Атила и хуните трайно се запечатва в църковните летописи като напаст божия. Атила през VІІ век е наричан "бич божи" и "гневът на небесата", а хуните са считани от християнските автори за напаст изпратена да накаже хората за греховете им (нещо като баба Яга с която често плашат непослушните деца:).
Аеций срещу Атила
Както вече беше казано, до тук хуните и Западната Римска Империя са по-скоро съюзници. Отношенията между римският главнокомандващ (управляващ на практика империята в този период) Флавий Аеций и Атила са добри, изглеждат дори дружески. Скоро обаче настъпва пълен обрат, съюзът между хуни и римляни е прекратен, приятелите Аеций и Атила, стават кръвни врагове.
Сътрудничеството между хуни и римляни приключва през 451 година, когато Атила нахлува в Галия. Относно причината за нахлуването на скитите в Галия има две основни версии.
Според първата, Хонория (сестра на императора Валентиниан) изпратила пръстен на Атила с молба да я освободи от властта на брат й, като в замяна обещала да се омъжи за него. Атила поискал ръката на римската принцеса заедно с половината от Западната империя като зестра. След отказа на императора хуните нахлули в Галия.
Според втората версия, царят на вандалите Гейзерих, подкупил със злато Атила за да нападне везготите в Галия, понеже смятал, че дъщерята на везготския цар Теодорих се опитвала да отрови синът му, за когото била омъжена.
И двете версии са по-скоро плод на ромейски дворцови интриги и клюки, отколкото реално представяне на събитията.
Преди нахлуването си в Галия, Атила обявява на Рим, че няма претенции към империята, а похода му е изцяло насочен против везготите. Според Йордан обаче, Атила е изпратил идентично послание и към везготите, като целта му била да разтрогне съюза между тях и ромеите. Това е малко вероятно, защото такъв съюз преди нахлуването на хуните в Галия не е фиксиран.
Не считам за правилна версията на Йордан и мисля, че Атила е бил съвсем искрен в посланието си към Рим, че похода му цели единствено везготите на Теодорих.
Първо, много летописци споменават за непримиримата вражда между хуни и везготи, на какво се дължи тя може само да гадаем, но е факт, че хуните преследват везготите през цяла Европа, от черноморските степи до централна Франция.
Второ, ако Атила бе решил да удари Западната империя, то логично и доста по-лесно би го направил в направление Италия, а не Галия (такъв наказателен поход Атила предприема през следващата година).
Ако е имало сключен съюз между везготи и римляни преди нахлуването на Атила в Галия, то също логиката е хуните да тръгнат към Рим, за да разбият съюзниците един по един, а не да навлизат в Галия оставяйки тила си незащитен.
И на края, както става ясно от похода през следващата година към Рим, везготите въобще не се явяват за да помогнат на съюзниците си. Везготите които традиционно враждуват с Рим, са приели този съюз с римляните единствено поради крайната нужда да се защитят от хунската атака.
Това налага извода, че съюзът между Рим и везготите срещу хуните е предложен от империята и осъществен след нахлуването на Атила в Галия.
Защо обаче Рим, който до сега с помощта на хуните успешно се е защитавал от везготите, изведнъж прави старите си врагове съюзници, против старите си приятели?
Вероятно защото хуните са станали прекалено могъщи и съответно главна заплаха за империята. Политиката на Рим винаги е била да противопоставя варварските племена едно срещу друго. Ако империята остави спокойно хуните да унищожат везготите, то мощта им би нараснала още повече и Рим би бил напълно зависим от тях.
Визията на Аеций е представена от историка Йордан, позоваващ се на съвременника на събитията Приск.
Според Приск, Аеций е считал готите за по-голяма заплаха за Рим от хуните. Живелият сред готи и хуни римски пълководец е бил добре запознат с въжделенията им. Той е считал, че хуните презират римската цивилизация и не желаят нито да й бъдат подчинени, нито пък да я владеят. Хуните са гледали на Римската империя само като на източник за доходи, като на кокошка снасяща златни яйца. Атила не е имал каквото и да е намерение да завзема Рим и да налага властта си над империята. Той чудесно е познавал и разбирал римската цивилизация. Фалшът, интригите, алчността зад красивата фасада на масивните каменни стени са способни да изпият жизнените сили и на най-коравия народ. Могъществото на Атила и скитите се крепи на съвсем различни ценности, варварският цар добре е осъзнавал това и е държал хората си далеч от изкушението на алчния Рим.
Тази теза вероятно изглежда на мнозина доста несъстоятелна, историографията е наложила съвсем различна визия - мечта на всички варвари е да завладеят и управляват Рим. Това определено е твърде далеч от истинската история, ще дам само два аргумента.
Първо, Атила на два пъти разгромява Източната империя, като при втората война през 447 година в битката при Тракийски Херсонес (п-ов Галиполи не далеч от Константинопол), унищожава последните остатъци от византийската войска. Атила не проявява интерес към превземането на незащитения Константинопол, а се изтегля отвъд Дунав с два тона ромейско злато. По-късно дори хей така на добра воля връща част от присъединените към империята си ромейски земи, явно за да има от къде византийците да съберат годишния данък който му дължат.
Второ, Атила има възможността да вземе властта в Западната империя, когато Аеций поканва хунската армия да се намеси в боричканията за Римския престол - не го прави. Втори път през 452 година Атила стига до Рим без да срещне съпротива и отново не превзема незащитения град.
Съвсем очевидно е, че е имал възможност, но му е липсвало желание да стане римски император.
С готите нещата обаче въобще не стоят така, те наистина са искали Рим, а за свое нещастие са го получили.
Аеций виждал в готите истинската заплаха, тъй като те вече не се считали за варвари, приели християнството и живели дълго време в тесен контакт с империята са привлечени силно от блясъка и богатствата на римската цивилизация. Желанието им е било да сложат ръка върху властта в Рим. Последвалото развитие на събитията показва колко прозорлив е бил "последният римлянин".
В следващият постинг ще пиша за "Битката на народите" състояла се на Каталунските поля. Как по ирония на съдбата Атила и Аеций са убити от Рим. Как на свой ред Рим умира след като е убил единствените мъже които биха могли да го защитят. Как готите получават и губят това което искат. И къде изчезват хуните.
(около 396 - 454)
Флавий Аеций, наричан "последният римлянин", всъщност е скит, родом от Силистра. Баща му Флавий Гауденций заема длъжността началник на конницата и според Йордан произхожда от знатен, местен мизийски род. Така, че Аеций се явява второ поколение "варвар" заемащ висша длъжност в армията и управлението на Западната империя. Три пъти става консул, удостоен е с най-престижната титла "патриций", командва римската войска и на практика управлява империята при младия Валентиниан ІІІ. Амбициите на Аеций, никога не са включвали императорския трон, който той съвсем лесно е можел да получи. Не случайно всички свидетелства на летописците го описват като изключително почтен, смел, мъдър и не ламтящ за богатства - раждането му е истинско щастие за Рим (според Йордан).
"Той бил среден на ръст, силен, добре сложен, не бил нито слаб, нито дебел; бодър, пълен със сили, стремителен ездач, изкусен в стрелбата с лък, неуморен в мятането на копие, много способен войн и прославен в изкуството да сключва мир. В него нямало нито капка лакомия, нито малка алчност, по природа бил добър" Така Ринат Фригерид описва Аеций.
Младежът Аеций прекарва няколко години като заложник при везготите и хуните, размяната на заложници по това време е обичайна практика за гарантиране на сключените договори. Заложник не следва да се разбира като арестант, напротив, той се е ползвал с всички привилегии на знатния си произход и по време на престоя си е завързал приятелски лични контакти, което личи от хода на последващите събития. Освен това тези години прекарани при готите и хуните са му помогнали да опознае отлично както тяхното оръжие, тактики, нрави, така и слабите им места. Например Аеций въвежда в римската армия хунския (скитски) лък, оръжие превъзхождащо използваните до тогава от Рим. Много е вероятно в този период Аеций да се е сприятелил и с бъдещия цар на хуните - Атила.
Добрите лични връзки които Аеций има сред скитите се потвърждават от това, че той често прибягва до услугите им като съюзници. Например Аеций води 60 000 на хунска армия в подкрепа на узурпатора Йоан, опитващ се да заеме престола в Рим, но армията му закъснява и Йоан е убит, на трона се качва 7 годишния Валентиниан. Въпреки, че лесно би могъл с помощта на хуните да го свали, Аеций не го прави и на практика става покровител на малкия император и майка му изпълняваща ролята на регент. По това време Рим използва хуните като съюзници, разбира се този съюз не се крепи само на личното приятелство на Аеций с хуните, но и на римското злато. Факт е обаче, че благодарение на приятелските отношения на Аеций със скитите и на безспорния му дипломатически талант, хуните не грабят земите на Западната империя, нещо което с охота вършат в Източната. Освен това Аеций е задължен на хуните и в личен план. През 432 година той влиза в конфликт за влияние над императора и майка му с друг голям римски пълководец на име Бонифаций. В борбата между тях се стига до въоръжен сблъсък в който Аеций губи сражението, но пък Бонифаций умира от раните си. Изпадналият в немилост Аеций бяга при скитите, а за главнокомандващ римската армия е назначен зетят на загиналия Бонифаций. С подкрепата на хуните Аеций е реабилитиран и в 433 година се завръща в Рим като си връща поста на главнокомандващ армията. От казаното до тук не може да не направи впечатление, че хуните на практика кадруват в Западната империя, която се раздира от вътрешни конфликти и е неспособна да защити границите си без помощта им. И в следващото десетилетие хуните нееднократно помагат на Рим против бургундите, германите и везготите.
Атила
(около 406 - 453)
Атила е най-прочутият хунски цар, при него Скитската империя има най-голямо могъщество и най-обширна територия. Смъртта на Атила слага край и на империята на хуните.
"Никога, никому от предишните владетели на Скития, или дори на владетелите на други страни, не се е отдавало да свърши толкова много, за толкова кратко време, за да властва и над островите в океана (Балтийско море б.м.), и над цяла Скития, даже римляните да има за свои данъкоплатци." - това казва за хунският цар, Ромул, посланик на Западната империя (цитиран от Приск).
Също както Аеций, прекарва няколко години от живота си при бъдещите си врагове хуни и готи, така и младият Атила живее известно време в Рим. Подобно на Аеций, и Атила опознава добре достойнствата и слабостите на бъдещите си врагове.
Съдбата сякаш предопределя сблъсъка на тези двама велики мъже, твърде приличащи си в добродетелите и твърде различаващи се във възгледите си.
Съдбата с невероятна ирония предопределя и смъртта им от един и същ убиец - Рим. За иронията на съдбата обаче ще говорим по-късно.
Атила заедно с брат си Бледа наследява властта над хуните в 434 година след смъртта на чичо им Руа (Ругила, Роас). Двамата братя управляват съвместно в продължение на 10 години до смъртта на Бледа през 444 година (по други данни 445 или 446). Според съвременника Проспер Аквитански, Атила убива своят брат Бледа и става единствен владетел на хуните. Друг съвременник на събитията Приск, също споменава смъртта на Бледа, но без да посочва Атила като отговорен за нея:
"След като коварно бил умъртвен брат му Бледа, властващ над значителна част от хуните, Атила съединил под своята власт цялото племе."
Освен това в описанието на мисията си като посланик при хуните, в един пасаж Приск дава сведение, което косвено потвърждава, че Атила няма отношение към убийството на брат си. Приск разказва, че при една буря палатките на ромейските посланици били отнесени от вятъра и те с крясъци тръгнали да търсят помощ. Приютили ги в едно хунско село, в което се оказало, че управлява една от жените (вдовиците) на Бледа, Приск я нарича царица. Обикновено при подобен род политически убийства не се оставят живи роднини, което ме кара да считам, че по-скоро Атила не е свързан с убийството на Бледа. От 444 до смъртта си през 453 година Атила управлява еднолично Хунската империя.
Най-подробни сведения за Атила, дава писалия през VІ век готски историк Йордан. Трябва да се има предвид обаче, че оставените ни от историка живял век след Атила сведения са силно повлияни от негативизма с който църквата и Римската империя са се отнасяли към хуните и техния цар. Все пак според мен Йордан е достатъчно коректен автор, стига да го четем внимателно и следим кога се позовава на съвременници на събитията като Приск и кога изразява свои виждания. При такъв по-внимателен прочит често се забелязват несъответствия. Например, Йордан твърди, че част от готите против волята им са принудени от хуните да им станат съюзници заедно с останалите скитски племена, едва ли не със статут на роби и само от страх пред хунското оръжие се подчиняват на властта им. Същевременно обаче Йордан пише за Атила:
"Атила, повелител на хуните и единствен в света владеещ едва ли не всички племена в Скития, достоен за удивление заради баснословната си слава сред всички варвари."
Явно не оръжието, а харизмата на царя е част от спойката между хуни, готи и останалите племена в Скития.
Приск, който се среща с Атила лично, го описва като човек умерен във всяко едно отношение. За разлика от останалите знатни скити, Атила не носел златни украшения и скъпоценни камъни нито по дрехите, нито като украса на меча, или юздите на коня си. Пиел от обикновена дървена чаша, докато гостите и останалите хуни пиели от сребърни и златни чаши. Дрехите му се отличавали от тези на обикновените скити само по забележителната си чистота.
Йордан който както вече споменах пише за Атила един век след смъртта му, ползва историята на Приск, който за съжаление не дава описание на физическия облик на Атила (поне не се е запазило такова). Йордан запълва празнината най-вероятно от себе си:
"Любител на войната, сам той бил умерен във всичко, много силен в здравомислието, достъпен за просещите (милостта му б.м.), и милостив към тези, на които веднъж се е доверил. На външен вид нисък на ръст, с широки гърди, голяма глава и малки очи, с рядка брада леко посивяла, сплескан нос и отвратителен цвят (на кожата), той изявявал всички признаци на своето произхождение."
Съвсем неуместно това описание дадено век след смъртта на Атила, се приема от някои историци като доказателство за монголоиден произход на Атила и въобще на хуните. Всъщност описанието не визира Атила като монгол, Йордан отразява наложеният от църквата обобщен образ на хуните като полудемони. Описанието пряко кореспондира с един предходен пасаж, в който той разказва за произхода на хуните. Според Йордан хуните произхождат от вещици прогонени от племето на гетите (готи), сношили се с пустинни духове и дали началото на това жестоко човекоподобно племе, наричано хуни:
"Кралят на готите Филимер..., след напускането на Скандза, пети под ред държал властта над гетите и, както ние по горе разказахме, влязъл в скитските земи. Той открил сред своето племе няколко жени - магьосници, които сам на родният си език наричал "ХАЛИУРУНИ". Считайки ги за подозрителни ги прогонил далеч от войската си и така, превръщайки ги в бегълци, обрекъл ги да блуждаят в пустините. Когато те бродещи по безплодните пространства, били срещнати от нечисти духове, в техните обятия се съвкупили с тях и заченали това свирепо племе, което в началото живеело сред блатата - ниски на ръст, отвратителни и съсухрени, подобни на хора само в смисъла, че издават някаква човекоподобна реч."
Обективно погледнато, Йордан с половин уста признава, че хуните са роднини на готите:) Разбира се прави възможното християните готи от VІ век да бъдат максимално дистанцирани от своите братовчеди - полухора - полудемони. Чрез тази формула, Йордан описва физическия облик, както и потеклото и на Атила.
След Йордан, образа на Атила и хуните трайно се запечатва в църковните летописи като напаст божия. Атила през VІІ век е наричан "бич божи" и "гневът на небесата", а хуните са считани от християнските автори за напаст изпратена да накаже хората за греховете им (нещо като баба Яга с която често плашат непослушните деца:).
Аеций срещу Атила
Както вече беше казано, до тук хуните и Западната Римска Империя са по-скоро съюзници. Отношенията между римският главнокомандващ (управляващ на практика империята в този период) Флавий Аеций и Атила са добри, изглеждат дори дружески. Скоро обаче настъпва пълен обрат, съюзът между хуни и римляни е прекратен, приятелите Аеций и Атила, стават кръвни врагове.
Сътрудничеството между хуни и римляни приключва през 451 година, когато Атила нахлува в Галия. Относно причината за нахлуването на скитите в Галия има две основни версии.
Според първата, Хонория (сестра на императора Валентиниан) изпратила пръстен на Атила с молба да я освободи от властта на брат й, като в замяна обещала да се омъжи за него. Атила поискал ръката на римската принцеса заедно с половината от Западната империя като зестра. След отказа на императора хуните нахлули в Галия.
Според втората версия, царят на вандалите Гейзерих, подкупил със злато Атила за да нападне везготите в Галия, понеже смятал, че дъщерята на везготския цар Теодорих се опитвала да отрови синът му, за когото била омъжена.
И двете версии са по-скоро плод на ромейски дворцови интриги и клюки, отколкото реално представяне на събитията.
Преди нахлуването си в Галия, Атила обявява на Рим, че няма претенции към империята, а похода му е изцяло насочен против везготите. Според Йордан обаче, Атила е изпратил идентично послание и към везготите, като целта му била да разтрогне съюза между тях и ромеите. Това е малко вероятно, защото такъв съюз преди нахлуването на хуните в Галия не е фиксиран.
Не считам за правилна версията на Йордан и мисля, че Атила е бил съвсем искрен в посланието си към Рим, че похода му цели единствено везготите на Теодорих.
Първо, много летописци споменават за непримиримата вражда между хуни и везготи, на какво се дължи тя може само да гадаем, но е факт, че хуните преследват везготите през цяла Европа, от черноморските степи до централна Франция.
Второ, ако Атила бе решил да удари Западната империя, то логично и доста по-лесно би го направил в направление Италия, а не Галия (такъв наказателен поход Атила предприема през следващата година).
Ако е имало сключен съюз между везготи и римляни преди нахлуването на Атила в Галия, то също логиката е хуните да тръгнат към Рим, за да разбият съюзниците един по един, а не да навлизат в Галия оставяйки тила си незащитен.
И на края, както става ясно от похода през следващата година към Рим, везготите въобще не се явяват за да помогнат на съюзниците си. Везготите които традиционно враждуват с Рим, са приели този съюз с римляните единствено поради крайната нужда да се защитят от хунската атака.
Това налага извода, че съюзът между Рим и везготите срещу хуните е предложен от империята и осъществен след нахлуването на Атила в Галия.
Защо обаче Рим, който до сега с помощта на хуните успешно се е защитавал от везготите, изведнъж прави старите си врагове съюзници, против старите си приятели?
Вероятно защото хуните са станали прекалено могъщи и съответно главна заплаха за империята. Политиката на Рим винаги е била да противопоставя варварските племена едно срещу друго. Ако империята остави спокойно хуните да унищожат везготите, то мощта им би нараснала още повече и Рим би бил напълно зависим от тях.
Визията на Аеций е представена от историка Йордан, позоваващ се на съвременника на събитията Приск.
Според Приск, Аеций е считал готите за по-голяма заплаха за Рим от хуните. Живелият сред готи и хуни римски пълководец е бил добре запознат с въжделенията им. Той е считал, че хуните презират римската цивилизация и не желаят нито да й бъдат подчинени, нито пък да я владеят. Хуните са гледали на Римската империя само като на източник за доходи, като на кокошка снасяща златни яйца. Атила не е имал каквото и да е намерение да завзема Рим и да налага властта си над империята. Той чудесно е познавал и разбирал римската цивилизация. Фалшът, интригите, алчността зад красивата фасада на масивните каменни стени са способни да изпият жизнените сили и на най-коравия народ. Могъществото на Атила и скитите се крепи на съвсем различни ценности, варварският цар добре е осъзнавал това и е държал хората си далеч от изкушението на алчния Рим.
Тази теза вероятно изглежда на мнозина доста несъстоятелна, историографията е наложила съвсем различна визия - мечта на всички варвари е да завладеят и управляват Рим. Това определено е твърде далеч от истинската история, ще дам само два аргумента.
Първо, Атила на два пъти разгромява Източната империя, като при втората война през 447 година в битката при Тракийски Херсонес (п-ов Галиполи не далеч от Константинопол), унищожава последните остатъци от византийската войска. Атила не проявява интерес към превземането на незащитения Константинопол, а се изтегля отвъд Дунав с два тона ромейско злато. По-късно дори хей така на добра воля връща част от присъединените към империята си ромейски земи, явно за да има от къде византийците да съберат годишния данък който му дължат.
Второ, Атила има възможността да вземе властта в Западната империя, когато Аеций поканва хунската армия да се намеси в боричканията за Римския престол - не го прави. Втори път през 452 година Атила стига до Рим без да срещне съпротива и отново не превзема незащитения град.
Съвсем очевидно е, че е имал възможност, но му е липсвало желание да стане римски император.
С готите нещата обаче въобще не стоят така, те наистина са искали Рим, а за свое нещастие са го получили.
Аеций виждал в готите истинската заплаха, тъй като те вече не се считали за варвари, приели християнството и живели дълго време в тесен контакт с империята са привлечени силно от блясъка и богатствата на римската цивилизация. Желанието им е било да сложат ръка върху властта в Рим. Последвалото развитие на събитията показва колко прозорлив е бил "последният римлянин".
В следващият постинг ще пиша за "Битката на народите" състояла се на Каталунските поля. Как по ирония на съдбата Атила и Аеций са убити от Рим. Как на свой ред Рим умира след като е убил единствените мъже които биха могли да го защитят. Как готите получават и губят това което искат. И къде изчезват хуните.
Тагове:
Приск Панийски - пътуване в Хунската имп...
Приск Панийски за бита и обичаите на хун...
Аеций vs Атила "Битката на народите...
Приск Панийски за бита и обичаите на хун...
Аеций vs Атила "Битката на народите...
Следващ постинг
Предишен постинг
Интересна теза - "Хуните са гледали на Римската империя само като на източник за доходи, като на кокошка снасяща златни яйца. Атила не е имал каквото и да е намерение да завзема Рим и да налага властта си над империята..."
цитирайmt46 написа:
Интересна теза - "Хуните са гледали на Римската империя само като на източник за доходи, като на кокошка снасяща златни яйца. Атила не е имал каквото и да е намерение да завзема Рим и да налага властта си над империята..."
Тази теза просто не е достатъчно разпространена. Още през 410 година, победените от хуните везготи превземат Рим, през 455 година го превземат и вандалите, по-късно остроготите правят държава в Италия, въобще Римската империя е била в пълен упадък по времето на хуните. Няма никакво съмнение, че ако Атила искаше Рим, то лесно би го получил.
Хунското общество е било устроено по коренно различен от империята порядък, Атила е можел да властва и в двете римски империи, но не е приемал римската цивилизация и е съзнавал, че не би могъл да я промени. Рим е гигантска месомелачка на народи, роби и авантюристи от целият познат тогава свят са го градили и рушили едновременно, накрая анархията е била пълна, не Рим е цивилизовал варварите, а те са оварварили Рим:) През V век, процеса на разлагане е бил вече така осезаем, че Атила се е отказал да приеме "привилегията" да управлява "цивилизования" свят.
Смъртта на Атила слага край и на империята на хуните.
.....................................
Както издаде наскоро книга г-н пантюркиста Динков, скитите са тюрки. За руската школа пък хуните никога не са били скити, а тюркоезичи хсионг-ну от Китай...Как така, смъртта на Атила слага край на Хунската империя, ами Кубрат е наречен в летописа на Йоан Никиуски "владетел на хуните", а пък държавата му е "древна Велика България"??? Значи, хунската империя просто се трансформира във "древна Велика България" и това става още след 465 г.
цитирай.....................................
Както издаде наскоро книга г-н пантюркиста Динков, скитите са тюрки. За руската школа пък хуните никога не са били скити, а тюркоезичи хсионг-ну от Китай...Как така, смъртта на Атила слага край на Хунската империя, ами Кубрат е наречен в летописа на Йоан Никиуски "владетел на хуните", а пък държавата му е "древна Велика България"??? Значи, хунската империя просто се трансформира във "древна Велика България" и това става още след 465 г.
аз не съм закърмен с руската историческа школа, за разлика от теб, дето често се позоваваш на руски учени, аз никъде не го правя:) Ако беше прочел внимателно постингите ми свързани с хуните, щеше да разбереш (може би), че една от най-основните ми тези е, че хуните са скити, и че скитите не са тюрки.
Между "древна Велика България" на Кубрат и 465 година има точно два века, да докажеш, че империята на Атила се трансформира в България на Кубрат, е нещо което само ти можеш, аз не мога:). Йоан Никиуски през VІІ век, може да нарича Кубрат "владетел на хуните" и най-вероятно е имал основание за това, но все пак Кубрат е владетел на българите. Не мисля, че хуните са се преименували на българи, по-вероятно е българите да са племенно обединение включващо и част от хуните. Възможно е (макар и малко вероятно) българите да нямат нищо общо с хуните, през VІ - VІІ век много номадски племена са наричани хуни, просто защото "хуни" става нарицателно за номади, също както "скити". Според мен хуните са значителна част от народа известен по-късно като българи, но за сега не съм добре подготвен с тази тема, затова и толкова до тук:)
цитирайМежду "древна Велика България" на Кубрат и 465 година има точно два века, да докажеш, че империята на Атила се трансформира в България на Кубрат, е нещо което само ти можеш, аз не мога:). Йоан Никиуски през VІІ век, може да нарича Кубрат "владетел на хуните" и най-вероятно е имал основание за това, но все пак Кубрат е владетел на българите. Не мисля, че хуните са се преименували на българи, по-вероятно е българите да са племенно обединение включващо и част от хуните. Възможно е (макар и малко вероятно) българите да нямат нищо общо с хуните, през VІ - VІІ век много номадски племена са наричани хуни, просто защото "хуни" става нарицателно за номади, също както "скити". Според мен хуните са значителна част от народа известен по-късно като българи, но за сега не съм добре подготвен с тази тема, затова и толкова до тук:)
merlin68 написа:
аз не съм закърмен с руската историческа школа, за разлика от теб, дето често се позоваваш на руски учени, аз никъде не го правя:) Ако беше прочел внимателно постингите ми свързани с хуните, щеше да разбереш (може би), че една от най-основните ми тези е, че хуните са скити, и че скитите не са тюрки.
Между "древна Велика България" на Кубрат и 465 година има точно два века, да докажеш, че империята на Атила се трансформира в България на Кубрат, е нещо което само ти можеш, аз не мога:). Йоан Никиуски през VІІ век, може да нарича Кубрат "владетел на хуните" и най-вероятно е имал основание за това, но все пак Кубрат е владетел на българите. Не мисля, че хуните са се преименували на българи, по-вероятно е българите да са племенно обединение включващо и част от хуните. Възможно е (макар и малко вероятно) българите да нямат нищо общо с хуните, през VІ - VІІ век много номадски племена са наричани хуни, просто защото "хуни" става нарицателно за номади, също както "скити". Според мен хуните са значителна част от народа известен по-късно като българи, но за сега не съм добре подготвен с тази тема, затова и толкова до тук:)
Между "древна Велика България" на Кубрат и 465 година има точно два века, да докажеш, че империята на Атила се трансформира в България на Кубрат, е нещо което само ти можеш, аз не мога:). Йоан Никиуски през VІІ век, може да нарича Кубрат "владетел на хуните" и най-вероятно е имал основание за това, но все пак Кубрат е владетел на българите. Не мисля, че хуните са се преименували на българи, по-вероятно е българите да са племенно обединение включващо и част от хуните. Възможно е (макар и малко вероятно) българите да нямат нищо общо с хуните, през VІ - VІІ век много номадски племена са наричани хуни, просто защото "хуни" става нарицателно за номади, също както "скити". Според мен хуните са значителна част от народа известен по-късно като българи, но за сега не съм добре подготвен с тази тема, затова и толкова до тук:)
Аз бих формулирал нещата по-различно - хуните и българите делят един произход :)
Паралел може да се даде със сакските, които остават в Германия и саксите, които заминават с англите за Британия. Става дума за две групи хора имащи различна история и различни селища в Средновековието, но делящи един произход.
Няма спор, че хуни и българи имат общ произход от скитите над Черно море.
Въпросът е, че Милчев смята, че Хунската империя не свършва с Атила, а българският владетел Кубрат е неин император. Не го смущава, че има два века промеждутък между края на атиловата империя и Кубрат, както и това, че Кубрат управлява Велика България, не Хунска империя.
цитирайВъпросът е, че Милчев смята, че Хунската империя не свършва с Атила, а българският владетел Кубрат е неин император. Не го смущава, че има два века промеждутък между края на атиловата империя и Кубрат, както и това, че Кубрат управлява Велика България, не Хунска империя.
Качеството на написаното от Мерлин никога не съм подлагал на съмнение. Отличителното при него е, че той непрекъснато се стреми да го подобрява. Първата ми работа беше да разбера какво предстои. И не се излъгах-къде изчезват ХУНИТЕ!?
Имам си собствена идея, но с удоволствие бих прочел и версията на Мерлин, защото съм сигурен, че работата му няма да е свързана само с цитати от типа този казал, онзи казал , а и с осмислени тълкувания.
Както се казва, десертът предстои!
цитирайИмам си собствена идея, но с удоволствие бих прочел и версията на Мерлин, защото съм сигурен, че работата му няма да е свързана само с цитати от типа този казал, онзи казал , а и с осмислени тълкувания.
Както се казва, десертът предстои!
leonleonovpom написа:
Качеството на написаното от Мерлин никога не съм подлагал на съмнение. Отличителното при него е, че той непрекъснато се стреми да го подобрява. Първата ми работа беше да разбера какво предстои. И не се излъгах-къде изчезват ХУНИТЕ!?
Имам си собствена идея, но с удоволствие бих прочел и версията на Мерлин, защото съм сигурен, че работата му няма да е свързана само с цитати от типа този казал, онзи казал , а и с осмислени тълкувания.
Както се казва, десертът предстои!
Имам си собствена идея, но с удоволствие бих прочел и версията на Мерлин, защото съм сигурен, че работата му няма да е свързана само с цитати от типа този казал, онзи казал , а и с осмислени тълкувания.
Както се казва, десертът предстои!
Благодаря ти за похвалата:) Караш ме да се чувствам притеснен, със сигурност съм допуснал и грешки, фактологични, а сигурно и логически. Просто се опитвам да представя своите виждания и изводи върху сведенията които са ни оставили старите летописци и събраните от историографията материали. Сигурно пропускам нещо, сигурно не рядко греша, но мисля, че е важно събрания исторически материал да се анализира не само от специалисти историци.
Историографията включва много науки, събират се писмени материали, легенди, сказания, археологически материал, лингвистика, подреждат се хронологично събитията... Всичко това е труд, често неблагодарен, ние "самозванците" често сме и доста грубо критични, което не винаги е справедливо:) Но все пак си мисля, че историците също не би трябвало с прекалено високомерие да се отнасят към любителите. Анализа на събрания исторически материал не се нуждае от тесни специалисти, често голяма част от специалистите в една област придобиват до някъде еднопосочно мислене, което може да се окаже пречка да се видят иначе прости истини.
Така е!
Ще ти дам пример лак в тази област - нумизматиката
В музея има специалист нумизмат, даже учудено разбрах, че е на ротационен принцип,днес един ,утре друг.
Претеглил съм познанията им на много от тях, даже и съм описал някои сравнително внимателно.Ами смешни са в сравнение със знанията на среден нумизмат. Мислят, че като са завършили история, нумизматиката автоматично ще им падне на колене. Спомням си на един от тях и дипломната му работа беше на тази тема, трябваше ми да я цитирам, упорито отклоняваше и не я даде. Накрая узрях за причината-страхувал се е да не стане смешен
Та нещата с титулованите историци стоят така-заровили са си главата в пясъка и не искат да видят, че нетитуловани, знаещи правилата работят и виждат грешките им
цитирайЩе ти дам пример лак в тази област - нумизматиката
В музея има специалист нумизмат, даже учудено разбрах, че е на ротационен принцип,днес един ,утре друг.
Претеглил съм познанията им на много от тях, даже и съм описал някои сравнително внимателно.Ами смешни са в сравнение със знанията на среден нумизмат. Мислят, че като са завършили история, нумизматиката автоматично ще им падне на колене. Спомням си на един от тях и дипломната му работа беше на тази тема, трябваше ми да я цитирам, упорито отклоняваше и не я даде. Накрая узрях за причината-страхувал се е да не стане смешен
Та нещата с титулованите историци стоят така-заровили са си главата в пясъка и не искат да видят, че нетитуловани, знаещи правилата работят и виждат грешките им