Блогът на merlin68 :: ЕВРОПА НА ОРЕЛА, РАКА И ЩУКАТА (част І)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.06.2014 21:33 - ЕВРОПА НА ОРЕЛА, РАКА И ЩУКАТА (част І)

Автор: merlin68 Категория: Политика

Прочетен: 2180 Коментари: 4 Гласове:

Последна промяна: 21.06.2014 09:50

Орел и рак и щука,
не зная по каква сполука,
такваз им работа дошла
да теглят наедно кола.
И ето те са впрягат,
напъват са, напрягат,
ей тъй, че ще са пукнат чак,
а пустите кола не мръдват пак.
Те можаха покара
най-лесничко товара,
но на, орелът кат крилат
все теглял нависоко,
кир Рачо - теглял наназад,
а щуката - в дълбоко.
Кой крив, кой прав - не знам,
Товарът и до нине там.
Несговорна дружина - не могат си почина.

П.Р. Славейков превод-подражание на баснята на Крилов "Лебед, Щука и Рак",
напечатана във вестник "Гайда" 1866 г

Защо Обединена Европа прилича на каруцата от баснята?
Преди да дадем отговор на този въпрос, трябва на кратко да си припомним как беше създадена тази каруца, наричана днес Общ европейски дом.

Сътворението
Опита за приемането на Европейска конституция, превръщаща Европа в супер държава, бе отхвърлен на референдуми във Франция и Холандия, което накара евро политиците своевременно да спрат заплануваните референдуми в останалите европейски страни. След това евро чиновниците се събраха в Лисабон, напудриха Европейската конституция и я представиха под новото име Лисабонски договор. За да няма нов провал при гласуването му, европейските бюрократи, взеха решение той да се ратифицира от парламентите на страните членки, а не на референдуми. Единствената страна в която бе назначен референдум за Лисабонския договор бе Ирландия, и на този референдум ирландците отхвърлиха договора. Този втори провал на договора за Обединена Европа, отново не стресна европейския политически елит, който за пореден път финтира лектората, като в Ирландия бе организиран втори референдум по същия въпрос (демокрация до пълна победа на демокрацията). На вторият референдум, беше постигнато заветното за ЕС - да. Разбира се тук не може да има никакво място за съмнение относно честността на вота, гаранция за това е самата демокрация! Само че, коя демокрация?
Историята на създаването на ЕС в днешната си форма на супер държава, показва сблъсъка на пряката демокрация (чиято форма е референдума), с представителната демокрация (чиято форма са парламентите взимащи решения от името на народа). Това бе сблъсък на представителите на народа, със самия народ. В този сблъсък, народа показа, че не е съгласен с решенията на уж избраните от него представители, а те от своя страна показаха, че въобще не им пука за вота на уж техните избиратели. Така демокрацията в Европа, изпадна в нокдаун, а може би направо бе нокаутирана (това предстои да се види).
По този "демократичен" начин европейските политически елити, пряко волята на своите избиратели, сътвориха едно уродливо творение, но с иначе прекрасно име - Общ европейски дом, или Демократична Обединена Европа. Както е казал поета в уж друго време и за уж други политици: ГъзЪ си с рози накичи, насраното да не личи.
Героите
В ролята на рака - европейският гражданин - суверен, превърнал се в избирател.
В ролята на щуката - международните финансово-промишлено-търговски корпорации.
И в ролята на орела от баснята - разбира се е САЩ.
След като посочихме нашите герои, нека видим и каква е ролята им в тегленето на европейската талига.
Ракът и представителната демокрация Ракът, това са народите на страните членки в ЕС. Ракът това е европейският суверен, той е собственикът на каручката Обединена Европа, това му дава de jure (по право) правото да управлява каручката на където си иска, но ракът de facto (на практика) не го прави, понеже е делегирал (предоставил) това си право на евро чиновниците. Затова на ракът му остава правото само да тегли каручката и да "избира" тези които ще я управляват. Защо "избира" е в кавички, след като избори наистина има?
Защото, както вече стана ясно по-горе, избора на рака се разминава с посоката на движение на уж избраните от него представители. Освен това избора на рака е ограничен от предложеното върху което той се прави (политическите партии и техните кандидати).
Така наречените свободни медии, обясняват ниската избирателна активност на европейския рак, най-вече с неговата неинформираност и липсата на интерес кой точно ще го управлява от Брюксел. Това е неадекватна, но удобна за еврочиновниците теза. Ние живеем в ерата на информацията, тя ни залива от всякъде, тя е порой, наводнение, напаст. Хората не са неинформирани, те са информационно пренаситени и объркани, а в следствие на това и дезинформирани. Да откриеш зрънцето истина в морето от лъжи, наречено свобода на словото, не е лека задача. На практика свръх информацията скрива истината точно толкова успешно, колкото и абсолютната цензура. Всъщност го прави дори по-успешно, защото глада за информация кара мозъка да търси, а пресищането го кара да спи. Всеки нормален човек се интересува от бъдещето си, в този смисъл той няма как да не се интересува кой ще го управлява. Ниската избирателна активност не е следствие от неинформираност и незаинтересованост, тя е функция на дезинформацията и липсата на адекватен избор.
Затова пред урните се събират едва около 40% от имащите право на глас раци, медиите ги определят като раци имащи активна гражданска позиция. За около 20% от тях, тази активна гражданска позиция се изразява в твърдата подкрепа за някоя от представените по-големи партии, това е така наречения твърд лекторат. Този избирател яростно защитава избраната партия, готов е да си затвори очите за доста нейни грешки и вероятността да измени на партията гласувайки за друга е малка. Останалите 20% раци с активна гражданска позиция, се люшкат от партия на партия, с приливите и отливите на надежди и разочарования. Точно за да "удовлетворят" тези надяващи се и разочароващи се рачета, политиците от време на време се прегрупират и се пръква някоя "нова" партийка (в България примери колкото щеш).
От казаното до тук се налагат следните изводи:
- Около 60% от гражданите на Европа не намират представителство сред предложените им партии. Те не гласуват и съответно не стоят зад политиките на чиновниците в Брюксел. - Около 20% от избирателите гласуват за една или друга партия, но се разочароват от нейната дейност и на следващите избори гласуват за друга партия с нова надежда, че тя ще ги "оправи". Тези гласоподаватели очевидно също не стоят зад избраните от тях, но разочаровали ги политици.
- Около 20% от избирателите почти фанатично подкрепят някоя от основните партии и по правило гласуват за нея винаги, следователно стоят зад политиките на избраниците си. Това са и единствените избиратели, действително легитимиращи европейските политически елити.
На практика излиза, че не повече от 20% от европейските избиратели са делегирали правата си за управление на европейския политически елит. При това, тези 20% включват партиите в управлението и тези който са опозиция. От което пък следва, че ако приемем, че опозицията има само 5% от гласовете, то Европа се управлява от политици избрани от 15% от имащите право на глас европейци.
Ето това се нарича представителна демокрация, това е демокрацията в Европа. Интересите на европейският рак Европейският рак няма единни интереси, това се предопределя от различното обществено и социално положение, както и от държавата в която живее. Европейският рак (избирател) може да бъде разделен по много признаци и в много категории, за краткост обаче, тук ще разгледаме само две основни групи - източноевропейски рак и западноевропейски рак. Като в тези категории поставяме обикновените редови избиратели, средната класа, дребни собственици, работници, служители от ниско и средно ниво на държавните администрации. Освен това ще уточня, че източноевропейският рак от Чехия, е доста различен от този в България, затова въпреки честата употреба на термина източноевропейци, аз предимно говоря за българите.
Западният и източният рак имат като цяло доста противоположни интереси, уникалното обаче е, че тези техни противоположни интереси, дърпат каручката на ЕС в една посока. Но нека да видим как става това.
Както вече отбелязахме чрез Лисабонския договор ЕС, по американски образ и подобие започна да се трансформира в супер държава. В края на тази трансформация би следвало резултата да е Европейски Съединени Щати. Но докато ЕС се превърне в СЕЩ има още много вода да изтече, защото едно е бегълци и авантюристи от цял свят да се съберат на една територия и да си основат държава, и съвсем друго е, десетки държави (някои от които с над 1000 години национална история) да се обединят в едно. Затова днес ЕС много повече прилича на СССР от колкото на САЩ. Трябва да отбележим обаче, че в сравнение с ЕС, дори СССР бе много по-напред в реализирането на единна държава поради най-малко две причини. Първата е, че СССР всъщност се изгради почти изцяло върху базата на Руската империя, в която вече от векове съжителстваха народите влезли по-късно в СССР. Втората причина е, че СССР успя да постигне сравнително еднакъв икономически стандарт в различните републики, нещо което ЕС не дава никакви признаци, че желае да постига. И тук много моля разни фанатици да не скачат с коментари от сорта: "Мръсен комуняга не лъжи в СССР всички бяха еднакво бедни." Подчертавам, тук не се прави сравнителен анализ на комунизма и капитализма, нито на това богати или бедни са били в СССР. Въпросът не е кой колко бил богат или беден, а в това, че основен принцип за съществуването на сравнително стабилен съюз с общ пазар от типа СССР или ЕС, е отделните държави в него освен равни права, да имат и равните възможности да се възползват от тези права. В противен случай се получава това което наблюдаваме в ЕС - голяма вътрешна миграция, която още повече задълбочава проблема с равнопоставеността между различните страни в съюза. Как обаче в ЕС се получи този проблем с неравенството и миграцията?
След разпада на комунистическите режими и СИВ, бившите социалистически държави загубиха икономическата си интеграция (общия си пазар) и това се отрази катастрофално на икономиките им. ЕС не само, че не помогна на тези държави интегрирайки ги към своята икономика, а точно обратното, западни корпорации първо завзеха пазарите им, а след това за жълти стотинки придобиха собствеността над счетените от тях за апетитни предприятия, останалите бяха обречени на разруха. Докато алчните управляващи демократо-комунисти разпродаваха пазарите и предприятията, лъжеха гражданите си, че ще ги правят капиталисти - Не се помотвайте, а си отваряйте фирми и се захващайте да градите капитализма! И източноевропейският рак се хвърли да строи капитализма със същото усърдие с което през 50 те години беше строил социализма. Всеки втори българин стана капиталист с фирма, всеки гараж - магазин, всяко мазе - кафене, всеки измъкнат из под руините на някой завод струг - фабрика. Да, закипя невиждано строителство на капитализма... не щеш ли обаче отново греда - Изведнъж тоя същия ЕС, който разгроми промишлеността и селското ни стопанство и заграби пазарите ни, реши, че вече сме демократични и с развита пазарна икономика, значи е време да ни приобщава към себе си, да заповядаме в Общия европейски дом, на общия безмитен пазар и да се конкурираме свободно със западните пазарни икономики. Всеки калпазанин завършил икономически техникум ще ви каже, че ако нямате конкурентно способна икономика, то общ безмитен пазар не ви трябва. За особено босите по икономика, както и за любителите на екзотиката, това може да се онагледи с такъв пример: Състезание на пистата в Монако между Ферари и каручката на бай Иван. В следствие на това състезание, гаражите отново се напълниха с бракми, мазетата с дърва, а струговете отидоха на вторични суровини. И ква стана тя, от "управляващ пролетариат", източният рак се превърна в провален капиталист. И реши рака да си стане отново пролетариат, па макар вече и не управляващ, да ама отново греда - то нямало вече заводи, всичките те били паметници на комунистическата глупост и трябвало да бъдат унищожени. Грабвайте си чукалата - някой си изкряска - и източните раци на запад се затекоха завчаска.
И тук трябва да отбележим, че според свободните медии, избирателната активност в Източна Европа била много ниска защото източноевропейският рак традиционно поддържал ЕС. Отново доста странна теза, защото как така ще поддържаш, а няма да гласуваш, да не би на избори да ходят само тези които не одобряват ЕС? Но кой съм аз та да споря със свободните медии, всъщност те макар, че аргументират твърдението си по идиотски начин, все пак са прави - източният рак наистина е повече склонен да подкрепи ЕС от колкото западният му събрат. Ето някои от причините за този парадокс:
- Ако ЕС вземе, че се разпадне, то има голяма вероятност западняците да натирят обратно всички източни раци отишли там да работят. А източният рак намира препитание главно на запад, там може основно да е мияч на чинии, но и това е по-добре от в къщи където е абсолютно нищо. Така, че всички източни раци които имат роднини работещи на запад (а те не са малко) са по-скоро положително настроени към ЕС.
- Една значителна част от останалите на изток раци са свързани с държавната администрация и една кардинална промяна като разпад на ЕС може да ги остави на улицата, така че и тези хора са за Европа.
- За свободните медии въобще да не говорим, там европейския хляб е доста сладък и в доволни количества, а който слушка - папка.
- Освен това има една категория източни раци, които въпреки продължаващото обедняване, все още вярват, че "ще ги стигнем хамериканците".
Ето така аз си обяснявам парадокса, че най бедните в ЕС, най-силно го подкрепят. Разбира се написаното до тук се отнася до личните интереси на много източноевропейци, при това тези интереси не са резултат от избор, а по-скоро от принуда.
Ако трябва да говорим за обществения, национален интерес, то нещата стоят съвсем различно. Когато по телевизията излезе министър-председател, президент, или депутат и заяви, че (цитирам по памет) - Най-големият успех на българската демокрация е това, че българите могат да отидат да работят където си поискат в Европа - то подобно изказване аз не мога да квалифицирам по друг начин освен като национално предателство. Защото, всички българи са инвестирали част от труда си в образованието на тези които ще заминат да създават продукт за чужди икономики и по същество това е ограбване на нацията. Защото, ролята на националните политици не е да пращат народа си на гурбет, а да осигурят възможност този народ да работи и да живее добре в собствената си страна.
Що се отнася до западният рак, там нещата са точно на обратно.
Западният рак в ролята си на средна класа си живееше добре по времето на капитализма, получаваше добри доходи и множество социални придобивки. Това до голяма степен се дължеше на конкуренцията в двуполюсния световен модел на комунизъм и капитализъм. За да не последва комунистическите революционери на изток, на западния рак му бяха предоставени добри условия на живот. Днес обаче комунизъм е само мръсна дума и капитала не вижда особен смисъл да продължава да "глези" западния рак - Криза е, печалбите падат, не искаш да работиш за по-ниска заплата, ами марш тогава, я виж българи и румънци чакат на опашка за твоето място и са готови да работят за 1/4 от твоето възнаграждение. Този сценарии е кошмар за западния рак. Той се страхува, че емиграцията от изток ще доведе до безработица на запад. Страх го е, че доходите му може да паднат, че социалната му система може да рухне от наплива на бедни чужденци, че престъпността може да се увеличи.
Докато в Източна Европа, въпреки продължаващото обедняване, все още мнозина се заблуждават, че "ще ги стигнем хамериканците", то на запад хората добре разбират, че вероятността не ние тях, а те нас да стигнат, е значително по-голяма.
Ето защо западният рак, не подкрепя свободното движение на хора и разширяването на ЕС. Ето затова на запад избирателната активност на последните избори се повиши и това повишение изцяло гласува срещу Обединена Европа.
Принуждавайки се да мигрира на запад, източният рак предизвиква западният си събрат да му окаже отпор.
Така въпреки противоположните си интереси западните и източните раци дърпат каручката на ЕС в една посока - назад. Точно както в баснята.

За щуката и орела, във втора част

Нагоре