Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2019 16:27 - След края на историята, а сега накъде? 4 част (Китай)
Автор: merlin68 Категория: Политика   
Прочетен: 1462 Коментари: 2 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Китай

Това е една от малкото страни в света следващи свой път на развитие успешно съчетаващ местните традиции и култура с актуалните за света икономически и политически условия.

Китай е страна с огромно население (около 1 400 000 000 души). Не съм чул нито един западен демократ, който да твърди, че Западната демокрация може да се внедри в Китай (разбира се може и да има такива безумци, но аз поне не ги знам). Вие само си представете, нашата власт наложена в Китай върху това огромно население... чак не ми се мисли за мащабите на трагедята която ще споходи китайците и целия свят. Каква власт въобще е необходима за да се поддържа реда, да се организира икономика, здравеопазване, изхранване... и т.н. на такова огромно население? Отговорът на този въпрос, уверявам ви, не се побира в главата на Западния човек.

Китай след ВСВ тръгна по пътя на сталинизма (не комунизма, а именно сталинизма) и това за един кратък период от време приближи Китай до Запада (разбира се доста условно, доколкото СССР и Русия са Запад). А Сталинизмът най-просто казано е Твърд Ред, базиран на социално равенство и справедливост, и на жестоко преследване на несъгласните с него. Ред, въобще не залагащ на илюзията за прогрес на човешкото съзнание водещ обществото към комунизъм. След смъртта на Сталин и низвергването на личността му от малоумниците дошли след него на власт, отношенията между СССР и Китай рязко се влошиха. Оказа се, че новият не сталински, съветски комунизъм, няма нищо общо с китайския. Все пак за пред света, известно време Китай и СССР се опитваха да демонстрират идеологическа дружба. Пукнатината между тях обаче бе ясно видима и обявеният за гении, американски гео-стратег Кисинджър, реши да се възползва от това пропукване в социалистическия блок. Той убеди президента Никсън, да посети Китай и да му направи неустоимо предложение, което завинаги да го скара със СССР. А предложението най-общо казано се изразяваше в това, САЩ да изнесе в Китай голяма част от своето производство, което да реши проблема с пълната заетост на толкова голямото китайско население, като при това даде технологичен тласък на страната и ѝ осигури място на световните пазари. Не знам дали Кисинджър се е надявал това да превърне Китай в капиталистическа държава, или му е било достатъчно да прекъсне връзката му със СССР. Впрочем връзка изключително опасна за САЩ и за световната демокрация. Защото свързването на огромното количество природни ресурси и енергийни суровини с милиард работници, би било пагубно за капитализма в конкуренцията му със социализма. Никакъв спор няма, че в това отношение, планът на Кисинджър е гениален. Но законът на Мърфи - "всяко решение ражда нови проблеми" се прояви и по отношение плана на Кисинджър. САЩ на практика създаде своя основен конкурент в днешни дни.

По-възрастните си спомнят за събитията на площад Тянанмън през 1989г. Тогава вдъхновени от посещението на "вестителя на свободата" - Горбачов в Китай, хиляди китайски младежи се юрнаха да протестират срещу китайската власт искайки перестройка, гласност, демокрация. Народът по презумция е ентусиазиран от такива лозунги, той винаги е недоволен от статуквото, и разбира се най-вече младежта. Но Дън Сяопин (тогаващния китайски вожд), за разлика от безумеца Горбачов, не само, че не призова народа си към "перестройка", но жестоко, по сталински, се разправи с революционерите. Впрочем това негово действие и до днес критикувано от либералите, бе не само в полза на китайците, но и на цял свят. Това днес го разбират и самите либерали, но вродената свръх демагогия им пречи да го признаят.

Китай обаче се справи с новата политико-икономическа промяна в света, запазвайки своя облик. Западните журналисти и либерали пореваха с крокодилски сълзи година-две за загиналите на Тянанмън студенти (при това без да налагат санкции), па млъкнаха. Връзките между Китай и САЩ се засилиха още повече, износът на американски предприятия също. След победата над идеологическия враг, в САЩ решиха, че всичко е спечелено и е време да заживеят изключително и само за чужда сметка. Тоест, в Китай да се експлоатират работниците, да се трови природата, а в Америка да се прибират плодовете. И колкото и да е странно, Китай се съгласи с това положение, общо-взето съгласен е и днес. Разбира се китайските работници отдавна не са чак толкова евтини, но това е нормално, защото днес те са много по-квалифицирани от времената на Кисинджър. Китай днес разполага с милиони инженери, милиони супер специалисти във всяка област на производството, милиони учени. Огромен човешки капитал изграден благодарение на привидното робуване на Запада. Китай днес има петхилядолетна история и традиции, при това съвсем живи, Китай е цивилизация, при това притежаваща нестихваща жизнена енергия, нещо което въобще не може да се каже за Запада. Китайската комунистическата партия е изградила и внедрила такъв модел на управление, който гарантира качествено обновление на ръководния елит. Осигуряването на такава приемственост е гаранция за просперитет, най-важно условие. В Русия, СССР и пак Русия, с тази приемственост никак не могат да се справят за сега и това им е основния проблем. На Запад се справят по-добре, но там проблемът е, че елита бавно но със завидно постоянство деградира и деградацията му се проектира успешно в бъдещето.

Китай днес има два приоритета:

- Високите технологии

- Борбата с корупцията

Имайте предвид обаче, че в Китай борбата с корупцията няма нищо общо с тази у нас, или в САЩ. Китайците борбата срещу корупцията са я превърнали в изкуство - кърваво изкуство.

Така, че прогнозата ми за Китай през 2019г. е следната - той ще продължи да седи на брега на реката и ще чака течението ѝ да донесе труповете на неговите врагове. Китай, може, и ще чака колкото е нужно, има цивилизационния ресурс за това.

Разбира се, Китай, докато чака на брега на реката, ще продължи да инвестира в нови оръжия и високи технологии. Въпрос на време е, в тези области той да надмине Русия и САЩ, но това не бива да тревожи никого. Китай просто чака на брега на реката, той никога няма да тръгне на война с враговете си, той е сигурен, че реката и без това ще довлече труповете им. Китай е уверен в преимуществата на собствената си цивилизация. Китай не нарича останалите - варвари, но той знае, че те са варвари. За Китай провалящия се пореден Световен ред на американските и европейски либерали, е просто поредния исторически катаклизъм към който той вече е готов да се нагоди. Американците - днешните господари на света, за Китай са поредните световни варвари - еднодневки. Китай няма нужда да воюва с тях нито с оръжие, нито икономически. Китай може да си позволи всякакви отстъпки на САЩ, само и само да не се стигне до война, Китай се страхува единствено от ядрен апокалипсис, всичко друго, рано или късно ще постави Китай на световния връх.

През тази година Китай ще продължи да задълбочава сътрудничеството си с Русия във всички области. При това обаче, Китай ще продължи да се въздържа от военни и дори икономически съюзи с Русия. Китай не иска да се позиционира като враг на САЩ, или на когото и да било, той просто няма нужда от това. Все пак, Китай няма да избегне всички противоречия със САЩ, доколкото Китай се стреми всячески да изгони американците от Япония, Южна Корея и Китайско море. Китай иска да присъедини своята бивша територия - Тайван и това ще поддържа напрежението със САЩ. Но аз съм убеден, че Китай не би тръгнал на сериозна конфронтация с Америка, нито военна, нито икономическа.

Понеже знам, че някои читатели ще се интересуват не толкова от същността на процесите в Китай, а от идиологемите, то предварително отговарям на въпроса - Има ли комунизъм в Китай?

Да, в Китай има комунизъм, него го има точно толкова, колкото я има демокрацията в САЩ, Европа, или у нас. Комунизъм в Китай, има точно толкова, колкото има свободен пазар в условията на днешния капитализъм.




Гласувай:
11



1. codetroina - няма да ме..разбереш...
13.01.2019 17:46
нали, си многооо млад...
цитирай
2. mt46 - Поздрав!
13.01.2019 19:45
На практика бизнесът и добруването на мнозинството от народа са по-важни от всякакви идеологеми...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: merlin68
Категория: Политика
Прочетен: 1513315
Постинги: 293
Коментари: 4201
Гласове: 19286
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728