Всяка година по 3-ти март, телевизии, радиа и сайтове се пълнят с тъпанарските "исторически" "размишления" на цяла кохорта отцепродавци и дебили - "търсачи на истината". Тази година, естествено не направи изключение. За някои професионални "общественици", 3-ти март е като Коледа за търгашите, тоест - ден, година храни. Но това са малцина богопомазани "интелектуалци", щедро финансирани от НПО-та с много демокрация в наименованията си. Останалата голяма маса са доброволци - фоби с желязна логика свеждаща се до прости "истини" - "Русия не ни освободи, а пороби" - доказателство за това е, че България плаща на Русия, окупационен дълг! Забележете! Дори не дълг, че ни е освободила, а дълг затова, че ни е окупирала! Каква руска наглост, нали? Още преди 30-тина години, платените щедро "общественици", някои от които с историческо образование и професорски титли (като покойния проф.д-р на ист.н. Пламен Цветков), изнесоха сензационни исторически "факти" за подлите действия на Русия, довели до окупацията на България през 1878г. Някои от тях, положиха още по-колосален труд и пресметнаха дори цената платена от страната ни за руската окупация - 32 тона злато. Оттогава до вчера, а по всичко личи и през следващите години, на всеки 3-ти март, безмозъчните доброволци на демокрацията и западното величие, ще напомнят на българите по всякакви фейсбуци, блогове и форуми, тези исторически "истини", появили се на бял свят с щедрата финансова подкрепа на нашите западни приятели.
Аз, разбира се, нямам физическата възможност да отговоря на всички дебилщини изписани вчера в блога, но все пак ще отделя малко време на писанията на един енциклопедист, висящи на първа страница през деня обявен за национален празник.

Та какво представлява "окупационният дълг" и защо плащаме за окупацията, а не за освобождението?
За Освобождението си България не плаща нищо, защото то е безвъзмездно! А колко рубли струва това освобождение на Руската империя, може да откриете много трудно в интернет. Не защото цифрите са секретни, а защото Русия не плаща на НПО-та да тиражират подобна информация. И забележете, дори през социализма, когато бяхме в съветската сфера, никъде из учебниците ни не се споменаваше, колко е струвало на руската хазна нашето освобождение. Също както и нямаше на всяка крачка табелки известяващи ни, че почти всичките ни заводи са построени с финансова, технологична и ресурсна помощ от СССР.
Но да се върнем към рубловата стойност на освобождението ни.
Френският икономист и редактор на списанието "Европейски икономист" Едмон Тери, в Икономически обзор/ глава 7 от 1914г. пише: "Войната с Турция (1877-1878) е струвала на Русия 1 076 000 000 (един милиард и седемдесет и шест милиона) рубли".
"Войната 1877-1878г. предизвикала огромно напрежение и свръх усилие. Тя струвала повече от милиард рубли (при общ бюджет от 600млн. рубли за 1878г.)" - Отечествена история
Сега, нека енциклопедистът, Гочо да Панагюрище, да пресметне чрез Гочематиката, ако десет милиона и половина рубли са били равни на 32 тона злато, то на колко тона злато са равни един милиард рубли, а? Ако се справи с това изчисление, то възниква въпросът - ще продължава ли да пише уникални тъпни? Това разбира се е риторичен въпрос, защото Гочо ще продължи да ги пише, без съмнение.
На какво количество злато по онова време са се равнявали десет милиона и половина книжни рубли е трудно да се каже, защото стойността на златните рубли постоянно е вървяла нагоре спрямо книжните. По това време една златна рубла се е сменяла за около 20 книжни, инфлацията до голяма степен е предизвикана и от огромните разходи които Русия прави за Освобождението ни.
След като изяснихме, че 10 500 000 рубли далеч не са равни на 32 тона злато, нека изясним и дали въобще сме платили нещо от този дълг - да, платили сме, по различни данни, между 1/3 и 1/2 от него. Останалата част от дълга е била отписана от Ленин с декрет по силата на който, СССР се отказва да погасява задълженията на Руската империя, както и от изплащането на дълговете към нея.
Впрочем, като става въпрос за паричното измерение на Освобождението, нека ви напомня още един факт:
За да признае Независимостта на България, Турция предявява към страната ни финансова претенция в размер на 82 млн. швейцарски франка. Финансовата пречка пред българската Независимост е решена чрез три протокола - Руско-турски, чрез който Русия се отказва от репарациите които Турция трябва да ѝ заплати в размер на 82 млн. франка. Българо-турски, чрез който Турция се отказва от финансовите си претенции към България. Българо-руски, чрез който България се задължава да върне на Русия 82 млн. франка в течение на 75 години. Няма да спекулирам, на колко тона злато се е равнявала тази сума (според някои твърдения - над 600 тона), но аз не съм проверявал. Във всеки случай сумата е огромна, а България не връща нито едит франк по този заем на Русия.
Нека сега да си изясним, защо дългът се нарича Окупационен, а не дълг за Свободата ни? Както и възмущението на някои от коментираните от мен български "общественици", че при подписването на Санстефанския мирен договор не е бил поканен нито един български представител.
При подписването на този мирен договор между Русия и Османската империя, не съществува България и съответно понятието "български представител". Поради същата причина, че все още не съществува България, в Берлинския договор, руската армия се явява окупатор на османски територии. По този договор, Русия е длъжна да администрира и осигурява реда във въпросните територии, както и да създаде основите на бъдещата българска държава, в това число армия, полиция и администрация. Именно тези функции на Русия са отразени като окупационни в Берлинския договор, по силата на който бъдеща България, се задължава да плати на Русия, направените от нея разходи по тази дейност. Те това е окупационният дълг на България към Русия.

Пукнаха се всичките таласъми вкупом! Поздрави от окупационно-рамщайнско немско!

Краси ,ще се включа в сметките
Една рубла в злато/ има такова покритие тогава/ е около 1.3 грама 22 каратова злато Това прави около 100- 150- лева грама Имат и нумизматична стойност златните рубли
За улеснение може да се смята ,че една рубла тогава е около 100 сегашни лева Силно занижено е ,все пак
И съответно 1. 3 грама злато, че се равняват на една рубла
За кръстосано преминаване от рубли в левове и в злато!
Впрочем, част от сметките съм ги правил
Храна на ден за 250 хиляди войници, по десет лева да се сметне, е два милиона и половина лева на ден Триста дни-750 милионалева Но това е силно занижена цена Има коне, логистика, какво ли не.....
60 хиляди официално загинали в боеве , от премръзване, от болести Кръвнина за тях, не знам каква може да е!?
Не, пълната сметка само специалисти могат да направят Но става дума за много милиарди в съвременни левове!

"Може да се направи опит да се оцени дълга, чрез съдържанието на злато в българските златни монети. През 1894 г. са отсечени такива с проба Au 900/1000. Съдържанието на злато в монетата от 100 лева е 29,03 грама (0,93 унции). Златото, съдържащо се в златните монети, равняващи се по стойност на дълга от 26 120 900 лв. е 7,6 тона.
На практика България е платила за дълга на Княжеството около 11 млн. лева, тъй като 15 млн. лева са били внесени в БНБ от Временното управление."

апропо, според Берлинският договор "окупаторите" са били 50 хил.
главнокомандуващият им Тотлебен е искал повече, заради сигурност,
но в крайна сметка колкото толкова
договор
а иначе
в началото на 1909 г. министърът на външните работи на Русия Александър Изволски отправил неочаквано предложение.
"Той предлага Руската империя да опрости дълг, който Турция има по силата на Берлинския договор спрямо Русия, след Освободителната война в размера на изискваните средства от Турция, като обезщетение от страна на България за обявяването на независимостта. От своя страна България трябва да се задължи да възвърне сума, в размер на нейното предложение - 82 млн. франка на Руската империя, а разликата между двете суми ще бъде за сметка и покрита изцяло от Руската империя."
дълг, който България никога не плаща..

От своя страна България трябва да се задължи да възвърне сума, в размер на нейното предложение - 82 млн. франка на Руската империя, а разликата между двете суми ще бъде за сметка и покрита изцяло от Руската империя."
дълг, който България никога не плаща..

. leonleonovpom2 - Краси, ще се включа в сметките ...
14:05
Краси ,ще се включа в сметките

плямпало, неуморнооо...
а,ти изобщо Идея твоя ,имаш ли?
или...под чехъл си, и те сърби..

Аз не съм учил математика в ЦУРК-а и не мога да смятам като тебе!
Тебе пък, къде ти е сърбежът, май не е на обичайното му място? Преместил се е по- нагоре!?
Знаеш ли колко бързо мога да направя сметките свързани със златни франкове, рубли, количество злато и съвременни левове!? Ваше величество, раздесеторено!

освободи България. А никъде не е пресметнато колко струва живота на загиналите руски войници.

то това са емоционални загуби, разходи за пенсии на жените и децата им.

Яростната русофобия не е характерна за българския народ, нито за българската интелигенция /дори преди 1944 г./... Сега се появиха чудовищни манипулатори и очернители, каквито не е имало у нас дори през соца...

"Русия е длъжна да администрира и осигурява реда във въпросните територии, както и да създаде основите на бъдещата българска държава, в това число армия, полиция и администрация.", мисля, че само първото твърдение е вярно. Никой не може да задължи Русия да създаде от нищото нови държавни институции, но тя го прави. И създава държава, много по-модерна и либерална от собствената си. След което си тръгва.
Не прави това, което виждаме вече 30 години, новите господари да унищожават армията, да разрушават и изсмукват индустрията, да подчиняват образованието, да назначават колониални управления....

В руската армия има много доброволци от Български произход Да ,има масово движение в Русия в защита на Българите и за намеса на царя- да ги спаси, та е нормално и Българи доброволци да има Има ги и сред офицерите
Столетов, Калитин, няма данни за произхода им, но много вероятно е да е Български
Великият княз лично отива в Самара, да вземе свещеното за нас Самарско знаме !Шито е за Априлското въстание, Самара е център, заедно с Казан на Волжка България И князът носи знамето в Кишинев, където е осветено и връчено на опълченците И разплаканият, най-възрастен опълченец-дядо Цеко войвода, като му го връчват казва- Това знаме да обиколи всички кътчета на Българските земи"

Какви завоевателни стремежи има във всичко това?

Не знам що сте се впуснали в некви безсмислени изчисления колко е струвала войната и кой трябвало да плати сметката.
Има няколко неоспорими факти относно тая война.
Първия е, че в резултат на нея България става самостоятелна държава. Втория е, че тя не би била възможна, без съгласието на останалите фактори в европейската политика (АвстроУнгария, Германия и Англия). Третият е, че Русия си има някакви идеи за развитие на България (в това няма нищо лошо). Четвъртият е, че българския политически елит е имал други идеи (и в това няма нищо лошо).
Проблемът е, че на осмовата на тези факти се вършат всякакви спекулации и всеки си ги върти според на кой както му е изгодно. Пълно е и с митология...
Разбира се, проблемът е в българската историческа наука, която винаги само интерпретира факти, а не обяснява процеси. Колчем някой "учЕн" седне да говори, удобно премълчава едни неща и набляга на други. Забелязвам, че вече започват да се говорят и откровени глупости.
Затова според простолюдието, Русия едва ли не се е юрнала безкористно да освобождава братята си, а според други е дошла едва ли не за да ни пороби наново.
И това е нормално, защото където знанията не достигат, играят емоциите...

Аз в изчисления не се впускам, но вече ми писна на всеки 3-ти март да чета дебилните истории за 32 тона злато платено от нас за Свободата ни, която всъщност била Окупация. Един още по-крупно мащабен дебил, гледам вчера, че за по-голям ефект е умножил 32-та тона злато по две.
Руската империя има своите интереси и цели, руските хора масово записващи се като доброволци в тази война, искрено проливат кръвта си за освобождението на братята славяни и единоверци. Без съвкупността от волята на руския монарх и идеализма на руския народ, България нямаше да бъде освободена.

"...искрено проливат кръвта си..." :)
Стига, бе. Я малко по-сериозно.
Това имах предвид, като казах, че историята ни е написана като за дебили (ти го каза).
И като е станало въпрос за "братята-славяни", това също е част от имперската доктрина. Идеята на руския император е да се настани в ролята на покровител на славяните на Балканите (сърби и българи). Забележи сега - не на православните изобщо (защото тук влизат и гърците, а те по това време са в английската сфера на интереси). За целта е трябвало да се измисли "славянството". То е продукт на 19 век. В това, разбира се, няма нищо лошо.
Разбира се, в Русия възниква обществено мнение, което е в полза на войната. Нека не те разочаровам обаче, ако ти кажа, че за първи път обществено мнение в полза на българите възниква в Англия а оттам и във Франция също), благодарение на дописките на Макгахан. От него в Русия научават за потушаването на Априлското въстание. Разбира се, Британската империя не се е трогнала особено от съдбата на българския народ. На дипломацията и, обаче е било ясно, че Турската империя се разпада, и поради това са се облизвали за остатъците и (не ма Балканите, а в Леванта). Английската дипломация е разглеждала тая война, като етап от разпарчетосването на Турската империя. Затова не са имали нищо против нея.
Тази Руско турска война е част от дългосрочна стратегия на основните играчи в Европа.
В същата връзка е и въпроса за дълга - естествено, той е част от политическия инструментариум и няма смисъл да бъде разглеждан по друг начин - 32 тона ли били, три ли били и колко била издръжката на руската армия.
Колкото до идеализма на Иванчо, сигурно и такъв е имало, но на историята не и пука за него. А аз доколкото разбирам си говорим за история.

Проблемът не го създаваме, ние ,коментиращите!
И не е въпрос с високопарни приказки, да се избяга от него!
Прав е авторът, говори се за 64 тона, по голяма цифра не ми е попадала !На сумата, под формата на заем ,през години са опрощавани лихвите, имало е и години без никакви удръжки и накрая по- голямата част е опростена от Ленин, с думите, че това са отношения на Царска Русия с България, Съветите не са стран в тях!!
Реално това е заем, на който са плащани лихви само! Значително по- малки от опростеното!....

Официално, в бой или от болести са починали 61 хиляди души
Някои искат кръвнина по милион долара -например за убит при при самолетна катастрофа или от атентат
Няма да ги сметнем 60 милиарда- кръвнината
По 20 хиляди да ги сметнем-смешна цифра! Долара !Какво излиза- Милиард и двеста милиона долара!?
Ако сметнем-надуто-тон злато за 50 милиона долара, какво излиза 24 тона злато-само за кръвнина! Това обезсмисля всякакви по- нататъшни изчисления!
Иначе има правов горното твърдение, в световната игра на Великите сме!
Те са седем тогава- не са три! Ще ги изброя, да се знаят:
Англия, Русия, Франция, Германия, Австро-Унгария, Италия и Отоманската империя
Те дирижират всичко и нищо не може да стане без тяхно разрешение! Особено пък Русия на своя глава да предприеме нещо или Турция да бъде разпердушена!
Знае се, как са свили границите ни, по една единствена причина
Не искат Нова България да бъде Велика сила !Защото с тези граници и с население от над седем милиона, тя става такава!
Ето ,това е историческото в погледа към станалото!

" "Двете български държани образувания – Княжеството и Източна Румелия, поради васалния си на султана статут, се оказват правоприемници на дълговете на Османската империя към западните й кредитори. Отделно двете държави заплащат т.нар. „окупационен дълг” към Русия, както и задължението, наложено с Берлинския договор за поемане на разходите по ж.п.линията Виена-Белград-София-Цариград (последното изиграва прогресивна роля в развието на България, така или иначе). Българските държави плащат и част от отоманския дълг към Русия, представляващ контрибуция за войната от 1878-1879 г. Тоест оказва се, че окупационния дълг е само една част от огромната сума, която е била задължена България да изплати по договорките в Берлин.

Сметката е следната:
Княжеството трябва да плаща на година:
- 2 милиона и 272 х. златни лева - трибут (принос) за султана – оттам и наименованието Трибутарно Княжество България;
- 2 милиона и 120 х. зл.лв. – окупационен дълг за Русия, т.е. възстановяване на разходите по пребиваването на руските войски в България (които пък поставят основата на държавността)
- 2 мил. и 951 х. зл.лв. – т.нар. „Източнорумелийски данък” на Османската империя, наложен с Берлинския договор; - 3 млн.420 х. зл.лв. – на английската банка Roberts, Lubock & Co., за ж.п. линията Русе-Варна, т.е. за линията, построена от барон Хирш;
Това са общо над 10 милиона и 500 хиляди златни лева, при курс на лева към златния франк 1/1, или около 25% от държавните разходи на година. " (информация от форум)
(с уточнението, че целия дълг на Османската империя със Санстефанския договор се оценява на 1 410 000 000 руски рубли, а ние плащаме окупационен дълг с указа 10 618 250,43 рубли.)(архив)
Отделно е видно ,че дължим много повече за железницата Русе-Варна отколкото за окупацията.

Съвсем сериозно - искрено проливат кръвта си и това е исторически факт. Хиляди доброволци се записват в тази война и проливат кръвта си не за целите на империята, които те не знаят, а за братята си славяни.
Никъде не съм казвал, че историята ни е написана като за дебили! Казал съм, че има платени от чужди интереси "общественици", които я пренаписват с фалшиви факти и тълкувания, а множество дебили им пригласят.
Руската имперска доктрина включва и използва славянството, както и православието далеч преди 19 век. Русия води над десет войни с Османската империя преди да се роди Макгахан, и Русия не научава от него за кланетата след Априлското въстание. Не само Макгахан защитава българите в Западна Европа, правят го много интелектуалци, титани като Виктор Юго. Българската кауза среща подкрепа на запад сред обикновените хора и интелигенцията, но това няма никакъв реален принос за Освобождението ни, тъй като политиците на Запад, не само, че не помагат, но по-скоро пречат. Британия в частност, пречи силно.
Колкото до идеализма на Иванчо, него го има в изобилие в тази война. И не само на Иванчо, а и на руския елит, като една баронеса Вревская и стотици други оставили костите си тук барони, графове и прочие. А на историята и пука страшно много от идеализма, защото той в не по-малка степен от парите и земите движи историята.

Диданов, България плаща на Русия не повече от половинато от окупационния дълг. Плащанията към Османската империя и западни банки тук не разглеждам и не съм се ровил за тях. Но на практика с обявяване Независимостта, България разчиства финансовите си задължения към Османската империя и всички пллащания към западни банки свързани с тези задължения. На практика исканията на турците са за 82 млн. франка, сума равна на техните задължения към Русия по Берлинския договор. След като Русия опростява на Турция тези задължения, Турция се отказва от всички финансови претенции към България, в това число изплащането на заема за железниците. 82 мил. франка от наше задължение към Турция се прехвърлят в задължение към Русия, което трябва да погасим за 75 години. България не връща нито франк по това задължение.

дългът е платен и то в срок за около 12 години. Руската администрация в България обаче раздува прекомерно разходите за окупационните войски .

1 От 1881 г. османският външен дъrжавен дълг се управлява непосредствено от европейските кредитори на империята.2 Окупационният дълг се образува от разходите на императорското правителство в Санкт Петербург по поддръжката на окупационните руски военни части и гражданската администрация – Управлението на императорския руски комисар в Княжеството 1878/1879 г. Сумата е изчислена на 89.640 млн. зл. лв., така че въпросното управление е струвало доста скъпо на страната. Наистина, само личната заплата на комисаря e 600 хил.фр./зл. лв., докато за цивилната листа на българския княз са предвидени 500 хил. фр. (виж Централен държавенархив (ЦДА), ф. 159, оп. 1, а.е. 4, л. 2, 164, 183, 185, 190, 199). Дългът се изплаща на руското правителство по негова сметка в Banque de Paris et des Pays-Bas (Париба), Париж. Надхвърлящ 2 млн. зл. лв., анюитетът се погасява от клоновете на Българската народна банка в Русе, Варна и след 1885 г. в Пловдив, които трябва да насочват втази сметка голяма сума от своите обороти. Например през март – април 1890 г. от общо изплатените по всичкипера 4.401 млн. лв. Русенският клон внася по сметка Окупационен дълг в Париба 3.804 млн. зл. лв. (ЦДА, ф. 285,оп. 2, а.е. 3). През същата година БНБ превежда на Париба по руската сметка общо 8 867 000 лв.3 През периода и до края на Първата световна война съобразно международно въведения златен еталон българският лев е равен на френския франк.

Диданов, не знам откъде си копирал тази информация, не е ли редно да напишеш?
А окупационният дълг на България към Русия е определен в книжни рубли 10 500 000 рубли, ти тук го преизчисляваш в 89.64млн. златни лв. Тук пишеш за някакъв митичен златен лев и феноменалната заплата на руския комисар от 600 000 златни лева. Ами като е златен този лев, кажи колко е тежала заплатата му?
Сега, не искам да те разочаровам, но по това време в България златни левове няма (освен евентуално някоя ограничена емисия с нумизматична стойност), основната парична маса са сребърни монети. Към 1880г. цялата парична маса в обръщение е била 15 млн. До 1884г. паричната маса нараства с още 10млн. лв. като за целта са претопени наличните към този момент, останали от руската армия тук сребърни рубли. Или, към 1885г. в България са в обръщение общо 25 млн. НЕзлатни лева. Лева е равен на френския франк, тоест по стандарт съдържа 4.5гр. сребро и 0.29гр. злато... но това е по стандарт, а книжните левове които започват да се печатат оттук на сетне, никога не са обезпечени на 100%
От преизчисления от теб дълг от 89 млн. НЕзлатни лева, по изнесените от теб данни (които представи си колко са верни като ги сравним с достоверността на другата ти информация), България внася в руската сметка общо около 11 600 000 НЕзлатни лв. което е много далеч от твърдението в предишния ти коментар, че България е изплатила целия дълг на Русия в рамките на 12 години.
През периода и до края на ПСВ българският лев девалвира страшно много и през 1920г. металното покритие (по стандарт 4.5гр.сребро и 0.29гр.злато) се покрива едва на 1.56%. За сведение, през 1912г. левът е имал 40% от покритието по стандарт.

Да, сметката е вярна
Златната столевка е около 36 г 22 каратово злато-приблизително или около 0,3 г излиза златният лев
Сребърната петолевка е 25 г 900 проба сребро или сребърното съдържание е 22-5 г
Така ,че наистина е 4.5г един лев
Да ,придържаме се към стндартна на френския монетен двор Даже и монетната ни единица, подразделение на лева ,по първоначална идея е трябвало да е сантим, но е преведена дословно на стотинка Има пробни екземпляри, преди нея - сантими, но не са влезли в обръщение
Сега, това ,което аз си спомням от прочетеното по темата
Ние никакъв дълг не плащаме реално на Русия! Той е опростен с размяна ва вземания между Турция, България и Русия
Но ни е отпуснат заем, за който писах по-горе, на който реално плащаме лихвите самоПари, които се вземат на заем, се връщат, нали така Не са собствени пари Друг е въпросът ,че значителна част от него е опростена!
Заемът ни е необходим, така или иначе, за строителството на Нова България Русия ни помага административно и военно ,с кадри, които обучават Българите Създава и армията в Източна Румелия
Помага не само Русия На призива ни за помош се озовават много чехи и швейцарци Създават промишленост, училища ,спортни отбори....Остават в България, стават Българи!
Сега, много тълкувания могат да се правят на двата полюса, но това, така или иначе отново, ни е необходимо и то задължително!

виж Централен държавен
архив (ЦДА), ф. 159, оп. 1, а.е. 4, л. 2, 164, 183, 185, 190, 199).
Виж бюджетните приходи в Annuaire statistique du Royaume de Bulgarie 1909, première année, XIII, с. 377, Sofia;
Статистически годишник на Царство България (по-нататък СГ), V–ХIV. Финанси 10, с. 32, изплатени суми за държавните дългове.
Виж Тодорова, Цв. Дипломатическа история на външните заеми на България, 1888–1912. С., 1971, с. 5–44(предговор, въведение); Bussière, E. Paribas, l’Europe et le monde 1872–1992, Antwerp. 1992, с. 34–37, 56–57.