https://www.dw.com/bg/%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8%D0%BC-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D1%82%D0%B5%D0%B7%D0%B8-%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD/a-49440927
то реших да взема отношение по нея, като леко променя първоначалния замисъл на готвения пост - как либерализмът се превръща в тоталитаризъм.
Впрочем, тази статия ме върна към един стар размисъл - случайно ли е, че деца на бивши номенклатурни величия, от детството си подготвяни да служат на комунистическия режим и придобили благодарение на положението си отлично образование, включително на Запад, днес са най-върлите противници на този паднал вече, но носил им облаги навремето режим? Освен проф.Дайнов, те са още цяла камара "общественици" у нас. На биографиите им няма да се спирам, само ще споделя собствения си извод - никак не е случайно, че тези хора "обърнаха палачинката". Ако си подготвян за пропагандист от една система която е рухнала, то изборът е прост - или да рухнеш заедно с нея, или да приложиш уменията си в полза на новата система. Не давам морални оценки дали това е лошо, или - не, просто констатирам един очевиден според мен факт. А констатацията е нужна, защото е важно да се знае от каква позиция е изведена и защитена определена теза. Когато получаваш възнаграждение за да защитиш някаква идея, власт, продукт и каквото и да е друго, то сядайки да пишеш, ти започваш да търсиш аргументите... нещо толкова по-трудно, колкото по-грешна е идеята която трябва да защитиш. Обратен е случаят, когато защитаваш или критикуваш теза, идея... продукт по вътрешно убеждение, тогава няма нужда да търсиш аргументите, те сами идват и само трябва да ги кажеш, или напишеш, доколкото умееш да се изразяваш.
В този смисъл, често се получава така, че иначе безспорно умни, образовани и ерудирани хора, излагат тези, които не могат никак да бъдат защитени, ползват аргументи, които са лесно оборими, често, направо смешни. Получава се така, че хора с далеч по-малко опит и познания, могат да разгромят тезите им на пух и прах - това е трагедията на пропагандата. А тази трагедия става все по очевидна по отношение на нашите "общи ценности". Защото, не е и нужно всеки оценил аргументите на пропагандиста като несъстоятелни, да тръгне да го оборва, той просто отхвърля защитаваната от него теза. Либерализмът е отхвърлян от все повече хора в Европа и САЩ, без да говорим за останалия свят в който никога не е приеман. Този факт е просто потвърждение на мисълта на Линкълн: "Можеш да лъжеш целия народ за известно време. Можеш да лъжеш част от народа през цялото време. Но не можеш да лъжеш целия народ през цялото време."
Проф. Дайнов, позовавайки се на имащи същото занимание като него, авторитети в политологията, извежда като доказана тезата, че режимът на Путин по същество е фашизъм. Втората теза е, че всичко що не е либерал в Европа, тоест, консерватори, патриоти, националисти и прочие, са всъщност подобни на Путин фашисти. И, разбира се, колминацията е, че леберализмът е единствената преграда между руския и европейски фашизъм. Така, че читателят, първо трябва да е уплашен и второ, трябва да знае, че заставайки на либерални позиции, той е антифашист, тоест, от добрите. И тук професорът в защита на тази си хипотеза ни представя ценностите на тези консервативни фашисти, а те са "комбинация "три-от-пет", избирайки между: Нация, Държава, Семейство, Труд, Бог.". Разбира се, всичките тези нови фашисти в Европа заедно с путинска, фашистка Русия са против либерализма и неговите ценности, които не включват "фашистките" - Нация, Държава, Семейство, Труд, Бог.
Безспорно, професорът е прав и комбинация от тези ценности е била в основата на Третия райх, на франкова Испания, на Италия на Мусолини. Тези ценности са в основата на путинска Русия, на консерваторите в Европа и САЩ, и въобще, в основата на всяка държава по света. Но, Дайнов изпуска нещо много важно - тези ценности, ползвани от фашисти и нацисти за укрепване на държавата, не са техни, това са ОБЩОЧОВЕШКИ ЦЕННОСТИ, исторически наложили се в хилядолетната човешка история на създаване и утвърждаване на ДЪРЖАВАТА. Най-старата национална държава в Европа, създадена на основата на тези "фашистки" ценности е България. Може би Дайнов, ще призове да зачеркнем от историята си "фашистите" Крум Страшни, Борис първи, Симеон Велики... Живков (на когото служеше баща му), не, още е рано, все още нашето общество не е узряло за толкова чист либерализъм, но зреее.
И ако пропуснем, "малкото" уточнение, че въпросните "фашистки" ценности, всъщност са в основата на всяка съществувала и съществуваща в момента национална държава, то излиза, че внушението на Евгени Дайнов - либерализмът, който отрича тези ценности е единственият борец против фашизма е вярно, само дето, не против фашизма се бори той, а против НАЦИОНАЛНАТА ДЪРЖАВА. Тук, професорът ни привежда един съкрушителен аргумент - самият Чърчил, който в края на 30-те години на ХХ век, казал, "че фашистите и болшевиците в еднаква степен отричат либералната демокрация; и че в това е тяхната споделена същност." (цитатът е по Дайнов). Аз не знам дали Чърчил е казвал нещо подобно, но е факт, че преди ВСВ, той въобще не крие симпатиите си към фашизма. И, примерно на една обща пресконференция с Мусолини през 1927г. Чърчил определя неговото (на Мусолини) фашистко движение, като "триумфална борба срещу зверските страсти и апетити на ленинизма" и "средство против руската отрова и движение оказало услуга на целия свят". Така че, Чърчил е един знаменит политик и още по-знаменит словесен жонгльор, който никога обаче не е изповядвал ценностите на днешните либерали, а винаги е жонглирал с думите и делата си в полза на държавата Британия.
Но какви са ценностите на съвременния либерализъм и защо, Дайнов, като негов защитник го позиционира като единствена спирачка пред руския и европейски фашизъм?
Безспорно, либерализмът днес няма нищо общо с "фашистките" ценности - Нация, Държава, Семейство, Труд, Бог. Тези ценности, както виждаме от историята са основата на всяка държава. Държавата е обществена организация, строена и усъвършенствана хилядолетия. Тези ценности, всъщност са историята, културата, традициите, вярата ни - всичко което ни прави народ. Либерализмът се е заел да ги унищожи и замени с едно единствено нещо - пълната свобода на индивида. Постулатите, че личната свобода, личната собственост, личните права и т.н. са свещени и неприкосновени, звучат примамливо. Но, без колективната си форма - държавата, те нямат никакъв смисъл, защото няма кой да ги гарантира. Това вече се вижда из Европа, а и у нас, против желанието на огромната част от населението се прокарват идеи и политики с неясно авторство, но гръмко прокламирани като "нашите общи ценности". Колко фалшиви са те ще дам някои примери:
- Приемането на мигранти и разселването им из Европа. Политика маскирана под красивия лозунг, че всеки индивид има право на живот, равни възможности и свобода на придвижване. На практика, въпросните индивиди са брутално прогонени от собствените си страни бомбардирани с либарални бомби. Лозунгът маскира една ужасна политика - чрез бомби създаваш бежанци, а после за ужас на собственото си население започваш да ги приемаш и обгрижваш за негова сметка.
- Икономическата миграция. Хора бедстващи от мизерията в собствените си страни, която е предизвикана от алчността на корпоративния капитал експлоатиращ местните ресурси без да осигури адекватни условия на населението. Цяла Африка, която на практика има русурса да изхрани цял свят, гладува. Хората там са лишени от технологии, образование, медицина и доходи. Либерализмът е "благосклонен" към тази част от тях, които успеят да се доберат до Европа, останалите, никой не го интересуват. Правото на всеки да се ползва от плодовете на цивилизацията в родната си страна, не е ценност на либерализма.
- Силово налагане на нямащи нищо общо с науката и нормалността твърдения за съществуването на повече от два пола в училищата. Легализирането на еднополови бракове, публични изяви и популяризиране на малцинства със сексуални отклонения, правото на същите тези да осиновяват и възпитават деца.
- Тоталната чалгаризация на културата. Не си мислете, че само в България е актуално понятието "чалга култура". Не, то отдавна съществува в либералния свят, а на нас е известно едва от 30-тина години. Холивуд, постоянно бълва чалга продукция. Преди години, гледах един такъв касов и широко разпространен филм (не ми се рови за заглавието). В него тракийският певец и герой Орфей, бе приказно изигран от афроамерикански актьор. Съвсем скоро, четох, че Дисни почва снимките на Малката русалка. В тази чудесна приказка на Андерсен, която безспорно е част от европейското културно наследство, Дисни ще ни представи русата и синеока русалка като афроамериканка. Примерите са много, а отговорът на подобна на моята критика е - не може да се толерира расизма, ние трябва да уважаваме хората с различен цвят на кожата, пол, и прочие дрън-дрън. Аз не съм расист, за разлика от "либералите" мятащи бомби из Близкия изток и Африка, въобще не съм расист! Африка има своята чудесна култура, за популяризирането на която либералите правят твърде малко. В Африка сигурно също има хубави приказки за деца, и защо Холивуд не филмира някоя от тях, където ролите няма да се играят от датски актьори? На практика, либерализмът, под мотото - не на расизма, извършва чудовищена манипулация като неглижира, подменя и миксира културните традиции на различни народи, че и от различни континенти.
Замяната на естествените, налагали се хилядолетия общочовешки ценности с фалшиви, неизвестно откъде измъкнати "наши общи ценности" ще доведе държавите вървящи по пътя на либерализма до ужасни вътрешни конфликти. Противоречията на мултикултурализма, налагането и парадирането на сексуални аномалии, подкопаването на християнския морал, на традиционното семейство, на възпитанието в училищата и прочие либерални практики, заедно с отслабването на държавата като гарант за обществения ред, могат да потопят Европа във вътрешни кървави конфликти. И аз всъщност, не виждам никакви други цели пред днешния "либерализъм". Постигането на тази крайна цел - унищожаване на държавността и възникването на много и различни конфликти в обществото, ще го доведе до там, че да настоява за нова силна власт. Така в историята колелото се върти и след крайната свободия, идва жестока тирания. Тогава плачещите от прекомерната свобода, ще получат своята твърда "либерална" ръка - тази твърда ръка винаги я има в готовност, тя чака само някой да я пожелае и легитимира. Тоталитаризмът който ще се роди от либералните ценности, стъпил върху техническия прогрес, има всички основания да се счита за край на историята.
Аз по природа съм песимист, но по отношение на последните редове, съм абсолютен оптимист - това никога няма да се случи, защото нормалните хора са многократно повече от шепата социални конструктури и алчните проводници на сбърканите им ценности, а тези нормални хора се събуждат бързо от либералния унес.
Че кой служи??? На кого служи???
30-десет години се нагледахме на пасмината която ни връщат периодично като министри, а дори промениха закона когато трябваше да изберем президент. Сега започват да се опитват отново да се измъкнат и в нов строй отново да се на мърдат.
Това са хора без морал и идеали, без чувство за отговорност и всичко което е под шапката на така наречената "ценностна система".
ГАНЬО МУ РЕЧИ, И ПОВЕЧЕ НЕ ГО ОБИЖДАЙ.
... никаква смяна на системата.
Този път вота ми ще е наказателен, каквото блато са създали - в такова, заживяли, такова и продали.... барабар с робите.
10.07.2019 20:15
Дали тая има дори и една работеща нервна клетка?
10.07.2019 21:22
Къш ма, чумо.
Филмът за аргонавтите съм го гледал и съм възмутен от представянето на Орфей като негър.
На либералния модел. То метаморфозата им е достатъчна да отврати човек от тях.
Разбира се човек може да промени възгледите си , но когато го прави публично и шумно, а в добавка и за солидни грантове , няма как да им повярваш, че са искрени.
Иначе господстващия либерализъм под благи думи донесе единствено страдания и трудно поправими щети. Няма как човек да не се сети за Вавилонската кула, за Содом и Хомота. Марксистката идеология е атеистична, но в голяма степен проповядваше религиозните ценности. Не напразно се изрича и афоризма, че Христос е първия социалист. Днешните либерали се кръстят за щяло и нещяло, но посягат на всичко Божие.
Кое е за предпочитане, военният ред и желязната дисциплина ,управлявани от Дуче или подобен, или безконтролната разпасаност, когато простакът може да се пише за интелектуалец и да дирижира, според манталитета си, хора много над него?
Всеки трябва да е на мястото си, което е заслужил с качествата и възможностите си
А това не се вписва нито във фашизма, нито в разюздания либерализъм, който доведе до ново преселение на народите
Да гледат кошера и мравуняка" мислителите"!
какво постигнаха, като ликвидираха армията? Мамини синчета с напомпани мускули във фитнеса, които не могат да се справят с елементарна житейска ситуация? Въпреки високото мнение за себе си!
Истината винаги е между крайностите-редът и дисциплината на фашизма ,съчетани със свободата на човека, но в рамките на мястото му в йерархията без слободия, в либерализма!
Мое мнение е, не ангажирам никой с него! Особено пък ментори
Има и наивници. Като Радой Ралин. Човекът бил ремсист и вярвал, че след победата ще настъпи рай. И като видял, че у нас не е рай решил, че раят е у враговете. И най-сериозно Радой си гасил крушките вкъщи да протестира в подкрепа на чехословашките пикльовци през 1968... А след 10-ти стана причина да пламне Партийния дом и за малко да ни пламне чергата.