https://rustih.ru/eduard-asadov-lyubov-izmena-i-koldun/
Любов, Измяна и магьосник
На скала в планина, за разгул замечтала,
седяла Измяна зла, окльощавяла.
До нея под вишня, Любовта стояла,
изгрева златен в коси си плетяла.
От морния си труд, събрали плодовете,
на завет те отдъхвали от ветровете.
И вечно водели безкрайното си прение -
с усмивка едната, а другата с презрение.
Говорела Любов - На света е нужна
Вярност, порядъчност и чистота.
Трябва светли и добри да бъдем,
и това е - красота!
Измяната крещяла - Празни мечти!
И кой за тях ще ти каже мерси?
От смях ще се пръснат коремите,
даже на тъпите риби във водоемите!
Живей умело, хитро напредвай ти,
къде със слабост, къде със нокти.
А удоволствие видиш ли - късай, налитай!
Граби! За цената не питай!
- Аз не съм съгласна на безпътен живот.
Пробвай да си честна и вярно обичай!
- Да бъда честна? Безумие! Глупост!
Не е ли най сладка греховната лудост?!
Веднъж в спора си такъв надигнали вик,
че гневен събудил се рошав старик,
Велик Магьосник, раздразнен космат дедка,
проспал в пещерата си не една петилетка.
И креснал старикът - Що е туй за война?!
Сега ще прекратя този вой и суета!
За да върна в планината любимата си тишина,
ще ви съединя в сплав за вечни времена!
Хвърлил Любов и Измяна на казана в зелената паст.
След тях пак там - вярност и ревност,
радост и мъка, добрина и злост.
Накрая, истина и лъжа метнал в този компост.
Бързо казанът завирал,
дим чер над гората се запревивал.
Когато претопят се всички компоненти,
магьосникът дали ще заслужи комплименти?
Огънят загасвал, опитът завършвал.
Сцепен на две котелът се преобърнал,
а там на дъното от цепнатината
... появила се жената...
Там отгоре пише - много свободен превод, нали?
А и аз превеждам само от руски, а не обратно.