Постинг
01.06.2019 18:57 -
Малко БДЖ фолклор
Как станах железничар
Отивам с каручката да кося трева за животинките и гледам минава влакът по новата линия. Не можах да се удържа, вързах Марко за едно младо дръвче па хукнах по влака. Стигнах го и те така станах железничар. Изкарах машинист 35 години, а като се пенсионирах се върнах на село. Отидох до дървото за което бях вързал магарето, а то криво ли криво. Изкривено към релсите от напъните на Марко да ме догони. Сложих една табелка на този дъб, да не се чудят идните поколения защо е така криво израсъл - "Пътнико минаващ от тук след 100 и повече години, да не се чудиш защо е толкова крив тоя дъб, а да знаеш, че така го изкриви магарето дето вързах и което се опитваше да ме настигне".
Най-важното в локомотива е лопатата
Ей, не знаете вие, ама локомотивите едно време вървяха с пара. Значи, хвърляш като изоглавен кюмюр в пещта и колкото по-хвърляш, толкова по-бяга влакът. Затова лопатата беше най-важният прибор в локомотива. И не само заради това, че го караше да се движи, но и заради нуждите на машиниста. Машинистът и влакът, без лопата са загубени, влакът не може да върви, а машинистът, нито да се наяде, нито да се изсере. Сега, сигурно се чудите, какво общо има лопатата с яденето и с онова другото? Връзката е най-пряка. Ще си сложиш значи наденичка на лопатата, ще я мушнеш в пеща и тя ще се опече, наденица да нямаш, все филийка ще си препечеш, гладен няма да останеш. Що се отнася до другото, ами я си представете, че карате експреса София-Варна и изведнъж ви напъне голямата нужда, какво правите тогава, като няма спирка цял час? Разбира се, че си свършвате работата на лопатата и хайде в пещта. Сега някои гнусливи господа, ще кажат - ама как така и яденето на лопатата и говното... ужас! Абе, женчовци, то тая професия е за истински мъжове, не за джендъри като вас. Че нали всичко минава през огъня, огънят всичко прочиства, то затуй в Ада има огън, какви грешници чисти, та едно говно ли няма да почисти.
Ама стават и извънредни ситуации. С помощника ми, ядохме на една гара в РСВ-то някакви гибирдясали кебабчета. Знаех си аз, че трябваше да си ги вземем и минем през лопатата, ама айде да слушам помощника, да седнем между хората... И като ни напъна и двамата едновременно, а лопатата само една. Колегата излезе по-бърз и клекна отгоре ѝ, ми аз какво да правя, добре че имаше една цинкова кофа, та... Е, добре, ама кофата не може да я хвърлиш в пещта, та сипах от тубата вътре малко вода, разклатих я и през прозореце. Не щеш ли обаче, тъкмо сме минавали покрай една малка гара, на която експресът не спира, и какво да видя като погледнах през прозореца - началник гарата станал на лунички... викам си - добре, че никога не спирам на тая гара.
Ние едно време бяхме много честни хора, не лъжехме и не крадяхме, не като днес. Ама все пак, отвреме на време, то като си намериш нещо, грях си е да не си го вземеш. Та така един ден с помощника намерихме два-три чувала с царевица и хайде в машината. Ама куцуз, стопанска милиция се юрнала да проверява, гледаме, чака ни на гарата и какво да правим... хвърлихме чувалите в пещта. Ами какво да ви кажа, като се разхвърчаха ония ми ти пуканки през комина... две педи пуканки на перона, скъсаха се да ядат пътниците.
Пуф-паф машинка с дървена кабинка,
Горна - Елена пътуваме десет дена.
Специално за Гетьо, да не се чуди откъде съм ги компилирал тия - подслушал съм ги като малък по сборовете.
Отивам с каручката да кося трева за животинките и гледам минава влакът по новата линия. Не можах да се удържа, вързах Марко за едно младо дръвче па хукнах по влака. Стигнах го и те така станах железничар. Изкарах машинист 35 години, а като се пенсионирах се върнах на село. Отидох до дървото за което бях вързал магарето, а то криво ли криво. Изкривено към релсите от напъните на Марко да ме догони. Сложих една табелка на този дъб, да не се чудят идните поколения защо е така криво израсъл - "Пътнико минаващ от тук след 100 и повече години, да не се чудиш защо е толкова крив тоя дъб, а да знаеш, че така го изкриви магарето дето вързах и което се опитваше да ме настигне".
Най-важното в локомотива е лопатата
Ей, не знаете вие, ама локомотивите едно време вървяха с пара. Значи, хвърляш като изоглавен кюмюр в пещта и колкото по-хвърляш, толкова по-бяга влакът. Затова лопатата беше най-важният прибор в локомотива. И не само заради това, че го караше да се движи, но и заради нуждите на машиниста. Машинистът и влакът, без лопата са загубени, влакът не може да върви, а машинистът, нито да се наяде, нито да се изсере. Сега, сигурно се чудите, какво общо има лопатата с яденето и с онова другото? Връзката е най-пряка. Ще си сложиш значи наденичка на лопатата, ще я мушнеш в пеща и тя ще се опече, наденица да нямаш, все филийка ще си препечеш, гладен няма да останеш. Що се отнася до другото, ами я си представете, че карате експреса София-Варна и изведнъж ви напъне голямата нужда, какво правите тогава, като няма спирка цял час? Разбира се, че си свършвате работата на лопатата и хайде в пещта. Сега някои гнусливи господа, ще кажат - ама как така и яденето на лопатата и говното... ужас! Абе, женчовци, то тая професия е за истински мъжове, не за джендъри като вас. Че нали всичко минава през огъня, огънят всичко прочиства, то затуй в Ада има огън, какви грешници чисти, та едно говно ли няма да почисти.
Ама стават и извънредни ситуации. С помощника ми, ядохме на една гара в РСВ-то някакви гибирдясали кебабчета. Знаех си аз, че трябваше да си ги вземем и минем през лопатата, ама айде да слушам помощника, да седнем между хората... И като ни напъна и двамата едновременно, а лопатата само една. Колегата излезе по-бърз и клекна отгоре ѝ, ми аз какво да правя, добре че имаше една цинкова кофа, та... Е, добре, ама кофата не може да я хвърлиш в пещта, та сипах от тубата вътре малко вода, разклатих я и през прозореце. Не щеш ли обаче, тъкмо сме минавали покрай една малка гара, на която експресът не спира, и какво да видя като погледнах през прозореца - началник гарата станал на лунички... викам си - добре, че никога не спирам на тая гара.
Ние едно време бяхме много честни хора, не лъжехме и не крадяхме, не като днес. Ама все пак, отвреме на време, то като си намериш нещо, грях си е да не си го вземеш. Та така един ден с помощника намерихме два-три чувала с царевица и хайде в машината. Ама куцуз, стопанска милиция се юрнала да проверява, гледаме, чака ни на гарата и какво да правим... хвърлихме чувалите в пещта. Ами какво да ви кажа, като се разхвърчаха ония ми ти пуканки през комина... две педи пуканки на перона, скъсаха се да ядат пътниците.
Пуф-паф машинка с дървена кабинка,
Горна - Елена пътуваме десет дена.
Специално за Гетьо, да не се чуди откъде съм ги компилирал тия - подслушал съм ги като малък по сборовете.
Клипът е супер!
Успех!
цитирайУспех!
„ Специално за Гетьо, да не се чуди откъде съм ги компилирал тия - подслушал съм ги като малък по сборовете."
Поздравления merlin-е 68, и друг път съм ти го казвал, че имаш талант ... за сборджийските и др. лакърдии. Грехота е да се занимаваш с интриги и политика ... особено политиката, оставия на нас дето отбираме от тези неща.
Малко късно сядам за обяд, но за твое здраве ще перна една с'тачка дърта но блага крушовица ...Е, един палец ще ти вдигна.
Наздраве!
цитирайПоздравления merlin-е 68, и друг път съм ти го казвал, че имаш талант ... за сборджийските и др. лакърдии. Грехота е да се занимаваш с интриги и политика ... особено политиката, оставия на нас дето отбираме от тези неща.
Малко късно сядам за обяд, но за твое здраве ще перна една с'тачка дърта но блага крушовица ...Е, един палец ще ти вдигна.
Наздраве!
Ех, в парните влакове има голяма романтика.
цитирай