Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06.2013 10:01 - Аеций vs Атила "Битката на народите"
Автор: merlin68 Категория: История   
Прочетен: 5103 Коментари: 5 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Кратко изложение на причините довели до битката на Каталунските полета, известна в историята като "Битка на народите", може да видите в предишният ми постинг. Там има и кратко представяне на двамата предводители в това сражение - "последният римлянин" Аеций и царят на хуните Атила.
merlin68.blog.bg/history/2013/06/11/aecii-vs-atila.1119257

Основните участници в битката са:
Западната Римска Империя и везготите от Тулузкото кралство от една страна и хуните, остроготите и гепидите, от друга страна.
Както на страната на Рим, така и на страната на хуните се бият също: алани, франки, боргунди, алемани и др.
В "битката на народите", наистина се бият много народи от цяла Европа, но трябва да се подчертае, че те не се бият на принципа - народ против народ, бият се поддръжниците на римската цивилизация и "варварите" (разбира се имало е и такива които се бият просто за пари). Така алани се бият срещу алани, готи срещу готи, германи срещу германи. Или иначе казано - "цивилизованите" варвари, се бият против "варварите":) Това ми дава основание да считам определението "битка на народите" за не съвсем точно, определено по-подходящо би било тази битка да се нарече "битка на цивилизациите". 
Към момента на битката има една разпадаща се империя, пълна с "цивилизовани варвари" от всички краища на познатия свят, римляни вече в нея почти няма. Дори главнокомандващият римските легиони Аеций, наричан "последният римлянин", всъщност е скит от Силистра. А "римските" легиони участвали в битката са съставени от "франки, сармати, боргунди, сакси...и много други както от Келтика, така и от Германия" - Йордан
И така хуните които вече са обложили с тежки данъци Източната империя, тръгват на поход срещу везготите и тяхното Тулузко кралство. Целта най-вероятно е да ги разбият окончателно, с което да се превърнат в единствената реална сила в Европа. Това положение би поставило в пълна зависимост от хуните и двете римски империи, което означава, че скитите, трайно биха превърнали ромеите в свои данъкоплатци.
Аеций решава да се противопостави на тази заплаха по изпитания във вековете римски начин - разделяй и владей. Той оставя своите предишни съюзници - хуните и прави съюз с предишните врагове - везготите. Целта е очевидна - да се избият колкото е възможно повече варвари, да се омаломощят везготите както и хуните, положение което би дало глътка въздух за Рим.
В похода си през Галия, хуните са стигнали до Аврелиан (днешен Орлеан във Франция) и го обсаждат. Превземането на града би им осигурило безпрепятствено преминаване по моста на левия бряг на Лоара и нахлуване в земите на везготите. Според някои сведения аланите които като римски федерати е трябвало да охраняват града, са се готвели да го предадат на Атила. След като обединената римо-везготска войска пристига, Атила се изтегля на около 200 километра източно от Орлеан, където се състои и главното сражение.
Повечето историци смятат, че Атила отстъпвайки избира мястото на битката - обширно поле, за да използва ефективно конницата си. Като се има предвид обаче, че римската войска заема стратегическа височина, която изиграва ключова роля за изхода на сражението, то моето мнение е, че не хуните избират мястото. Факта, че Атила отстъпва 200 километра преди да влезе в тази битка, по-скоро говори за това, че не е желаел открито сражение. Най-вероятно съюзната римо-готска войска е била пълна изненада за него, Атила по-скоро е желаел да се изтегли без сражение, но е бил принуден да влезе в него. Логиката е проста, ако имаш възможност да се биеш с ромеите и везготите по отделно, едва ли би решил да влезеш в сражение с общите им войски. Не знам точно по какъв начин (вероятно поради недостиг на провизии, както споменава и Йордан), но определено смятам, че хуните са били принудени да влязат в тази битка, която са искали да избегнат.
Точното място, както и точната дата на битката не са известни, предполага се, че се е състояла около 20 юни 451г. Според сведения от "Галска хроника 511г." мястото на битката е край съвременният френски град Троа, в местността Maurica (сведенията обаче са спорни). Не е известна и числеността на двете армии сражавали се в тази битка. Според Йордан, числеността на хунската войска била 500 000, това е цифра по всеобщо мнение доста преувеличена.
През нощта преди битката (явно случайно) се сблъскват отряд гепиди (съюзници на хуните) и франки (съюзници на Рим), в този нощен сблъсък загиват от двете страни общо 15 000 души според Йордан. И въобще описанието на цялата битка което правя е основано на това което пише готският историк Йордан в Гетика през VІ век. Вероятно в описанието на тази битка той използва сведения от съвременника на събитията Приск.
На сутринта двете армии били една срещу друга, а между тях се намирал висок хълм. Римляните първи заели билото с което получили и стратегическо преимущество. Според Йордан, като видял огромното количество войски и поради лошите поличби, Атила дълго се колебаел преди да влезе в бой. Хунските гадатели предвещавали беди за хуните, единствената добра поличба била, че в битката ще загине вражеският пълководец. Йордан дава и една друга, също много основателна причина за отлагането на битката от страна на Атила - започвайки битката след обед (15 часа), хунският цар е разчитал на настъпването на нощта ако нещата тръгнат зле за войската му.
Друга възможна според мен причина за забавянето от страна на Атила, може да е желанието му ромеите да започнат битката, като по този начин напуснат удобната си позиция върху хълма. Това обаче не се случва.

Аеций подрежда римо-везготската войска по следния начин - На десният фланг са везготите на Теодорих, на левият фланг са галските легиони на Аеций, а в средата са аланите с техния цар Сангибан, считани от Аеций за ненадеждни, поради съмнението, че са били готови да предадат Орлеан на Атила. Поставяйки ги в центъра, Аеций, според мнението на Йордан е искал да намали вероятността да преминат на страната на врага.
Атила застанал в центъра на своята войска с най-силните части от хуните. На левият фланг били разположени остроготите под командването на братята Валамир (цар), Теодемир и Видемир, също там са били и гепидите командвани от царя си Ардарих. Така построени, те трябвало да влязат в сблъсък с братята си везготи. Очевидно Атила ни най-малко не се е съмнявал в предаността им за да ги постави да се бият срещу везготите. Това абсолютно опровергава писаното от Йордан и прието от съвременната историография като чиста монета твърдение, че остроготите и гепидите в хунския съюз са били насила държани само от хунското оръжие и са имали едва ли не робски статут в империята им. На десният фланг на армията си, който е трябвало да противостои на римските легиони, Атила поставил останалите си съюзни племена.
Както вече споменах битката започва в 15 часа, хунити опитват да завземат хълма на който вече са застанали римляните и везготите. Атаката им е отблъсната и според Йордан в армията на Атила настанало смущение. За да повдигне духа на войската си, Атила произнесъл реч, която цитира и Йордан. В нея Атила казва някои интересни неща:
"Презрете тези събрали се тук разноезични племена: признак на страх - да се защитаваш със съюзнически сили. Вижте! Ето още преди вашата атака, поразените от ужас врагове търсят височините, заемат могилите..."
Ако собствената му войска е била също толкова разноезична дали Атила би се обърнал към нея с такива думи? Едва ли! От Приск знаем, че хуните, готите, както и другите племена в Скития не говорят един език, но дали тези езици са се различавали съществено? Като се имат предвид тези думи на Атила, ми се струва, че тези езици са били съвсем близки. Стотина години по-късно, венедите, готите, а след тях и останалите народи от Скития са наречени славяни или словени (говорещи един език). И днес огромната част от населението на Източна Европа говори близки езици, наричани славянски, със сигурност преди 1600 години те са били много по-близки от днес. Но до се върнем в битката. Атила завършва речта си така:
"И аз пръв ще пусна стрела по врага. Който може да почива докато Атила се сражава, този е вече погребан!"
Заредени от думите на Атила, хуните се хвърлят в боя. Според описалият сражението Йордан, такава страшна битка не се е водила никога в древността: "...битка люта, променлива, зверска и упорита....Ако можем да вярваме на старците, то ручеите на това поле, течащи в ниски брегове, се препълнили и разлели от кръвта на убитите и ранените. "
Възрастният цар на везготите Теодорих, в хода на сражението бил съборен от коня си и стъпкан от своите, според друга версия е бил пронизан от копието на острогота Андагайс. Смъртта му обаче не била забелязана по време на сражението. Центъра на хунската войска предвождан от Атила успял да пробие защитата на аланите и напреднал, но по фланговете ромеите и везготите отбили атаката и започнали да обгръщат центъра на хунската армия. Победата клоняла на страната на Рим, но нощта настъпвала и сражението трябвало да бъде прекратено. През цялата нощ имало случайни схватки между противникови части придвижващи се към лагерите си. В това нощно меле, за малко не загинал и големият син на Теодорих, който объркал хунския лагер със своя. Все пак ранен в главата успял да се измъкне.
На сутринта по думите на Йордан, римляни и везготи разбрали, че победата по-скоро е на тяхна страна, тъй като Атила не извел войската си от лагера за подновяване на сражението, а се бил укрепил използвайки каруци като защита на лагера си. На военен съвет римляни и везготи решили да обсадят лагера на Атила, и да го чакат да излезе на открито, тъй като хуните не разполагали с провизии (най-вероятно точно липсата на провизии е принудила Атила да влезе в това сражение). По това време обаче станала известна и липсата на готският цар Теодорих. След продължително търсене, тялото му било открито: "...намерили го сред най-голямата камара от трупове, както и подобава на смел мъж".
Синът на Теодорих и наследник на трона Торисмунд, по думите на Йордан изгарял от нетърпение да отмъсти на хуните за смъртта на баща си и по тази причина поискал съвет от римския пълководец Аеций. Аеций обаче не го посъветвал да мъсти на Атила, а да се върне заедно с цялата си войска в Тулуза, за да пресече възможността някой от братята му останали там да се провъзгласи за цар. Така Аеций се лишил на практика от половината си войска, доста странен ход на пръв поглед. Но аз напълно съм съгласен тук с написаното от Йордан относно причините Аеций да изпрати везготите у дома преди да е разбит напълно Атила. А причината е, че Аеций се е страхувал, че ако хуните бъдат напълно разбити и Атила загине, то везготите ще станат прекалено силни и опасни за Рим. Единственият шанс на почти рухналата към този момент империя да оцелее е бил да балансира ту на едната страна, ту на другата, като в поредица от войни омаломощава готи и хуни. Затова пълководеца съветва новия готски цар да се прибере у дома.
След като везготите напускат полесражението, хуните също се оттеглят безпрепятствено, с което и завършва тази битка.
Според Йордан, загиналите в битката заедно с 15 те хиляди гепиди и франки от предишната нощ възлизат на 180 000 души.
Според испанският епископ Идаций, който е и съвременник на събитията, загиналите общо са 300 000 души.

За битката възниква и легенда, според нея, живи остават само военачалниците и някои от телохранителите им, а войните продължават да се бият с не по-малко настървение и след смъртта си в продължение на още три дни и нощи.

image
Битка с хуните - Вилхелм фон Каулбах (по мотиви от легендата)

Рим е доволен, Флавий Аеций е посрещнат като герой победил, непобедимия Атила. Империята е спечелила глътка въздух, варварите са загубили огромна част от боеспособните си мъже. Това обаче се оказва мираж, Скития очевидно е неизчерпаем източник за набиране на войни и хунската армия бързо е попълнена. На следващата година (452) скитите извършват наказателен поход срещу неверния си съюзник Рим, а везготите не се притичват на помощ на ромеите. Атила разорява Северна Италия и не обеспокояван от никого стига почти до Рим, където е спрян от папа Лъв и помощниците му Св. Св. Петър и Павел.
Това обаче е друга история, за която ще пиша в следващия постинг, там ще разкажа и за смъртта на Атила и Аеций, разпада на Хунската империя и загиването на Западната Римска империя.




Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sparotok - !
16.06.2013 14:52
Продължавам да чета с интерес!
цитирай
2. leonleonovpom - Присъединявам се към написаното от ...
16.06.2013 17:06
Присъединявам се към написаното от Павел!
От прочетеното все повече се затвърждава мнението ми ,че днешният вариант Обединена Европа всъщност е вариант № 2 , първият е реализиран от Рим, по точно е по-широк и е Обединено Средиземноморие. И в късната античност е точно такъв
цитирай
3. merlin68 - Продължавам да чета с интерес! ...
16.06.2013 18:04
sparotok написа:
Продължавам да чета с интерес!


Благодаря ти, това за мен е много ценно!
цитирай
4. merlin68 - Присъединявам се към написаното от ...
16.06.2013 18:33
leonleonovpom написа:
Присъединявам се към написаното от Павел!
От прочетеното все повече се затвърждава мнението ми ,че днешният вариант Обединена Европа всъщност е вариант № 2 , първият е реализиран от Рим, по точно е по-широк и е Обединено Средиземноморие. И в късната античност е точно такъв


Всъщност "Обединена Европа" е вариант № 3 Първият е Елада, вторият Рим.
Като цяло модела може да се опише така - Има варвари, тоест - роби и свободни, тоест - елини, римляни, европейци, те са цивилизацията. Тази цивилизация без робите - варвари не може да съществува. Тази формулировка е на Аристотел, не моя. Привличането на все повече варвари, които да осигуряват все по-нарастващите консуматорски нужди на цивилизованите свободни граждани, води първо към бърз, бурен растеж, последван от криза във всички области - икономика, политика, демография. В крайна сметка варварите превземат системата. Демографските процеси в Европа показват, че тя ще свърши точно по същият начин, кой ли ще бъде наречен "последният европеец" - може би някой френски алжирец:)
Защо европейците не раждат деца? Ние българите се оправдаваме, че сме най-бедните, добре, а германците защо не раждат? Цял куп "специалисти" се произнасят по въпроса и бележат "мерки", а истината е проста.
Всяка цивилизация е надстройка над природата, над божествените закони, създаване на собствени правила, опит на човек да се доближи до Създателя. Очевидно пътя на Западната цивилизация обаче е грешен. Тя променя инстинктите заложени в човека, консуматорското общество засилва неимоверно егоизма (който е вид алчност) на индивида. Увеличаването на егоизма е правопропорционално на намаляването инстинкта за продължаване на вида - по този начин природата се пази от паразитите.
Ежедневието на една цивилизована млада европейка - 8 часа работа, 2 часа фитнес, 2 часа тоалет, 2 часа социални контакти, 2 часа любов с цивилизован млад мъж, при стриктни мерки да не се зачене и наруши цивилизационния статус, 8 часа сън. Време за деца?
цитирай
5. germantiger - ...
16.06.2013 20:24
Аз бих казал 4-и

Рим, Наполеон, Хитлер и сега - що-годе "успешни" и "затеята" на СССР неосъществена за световна революция или поне поход до Ла Манш-а/Инглиш "ченъла" на танк.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: merlin68
Категория: Политика
Прочетен: 1214884
Постинги: 293
Коментари: 4200
Гласове: 18877
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031